В документ от 16. век се дават бегли сведения за земеделието в онези времена в Лесковдол. Основни култури тогава са пшеницата, смесеното жито и ечемикът. Отглеждал се и коноп, като в селото има също зеленчукови градини и кошери.
До Освобождението земеделието в Лесковдол е по-скоро второстепенно поради лошото първоначално местоположение на селото и недостига на земя. Именно недостигът на обработваеми площи е една от причините за разпръсване на селото в махали, което започва още преди Освобождението. Построяването на ж.п. линията между София и Роман отваря възможност за бърз износ на стоки към столицата, което довежда до масов дърводобив в района. Освободените площи пък, редом с навлезлите нови оръдия за обработване на земя, правят земеделието предпочитано пред животновъдството.
Към 1897 година в Лесковдол всички видове ниви (вкл. бостани, угари и орници) са разделени на 644 парчета, заемащи 2622,1 декара, като преобладават нивите с площ между 10–20 и 20–80 декара. Ливадите заемат 1029,7 декара, раздробени на 378 парчета. Цялата земя, използвана за земеделски цели, общо е 3651,8 декара, като тя е разпределена на т.нар. „притежания“, които включват в себе си по няколко парчета земя. Най-многобройни са притежанията с 15 до 20 парчета, но имало и крупни стопани с притежания от по 1000 декара, раздробени на над 200 парчета. Някои от парчетата в землището на Лесковдол са собственост на хора от други села, като по същия начин лесковдолчани имат притежания например в стария купен център на село Редина. Към 1908 година обработваемите площи вече заемат 3128,4 декара, а площта на ливадите е 1629,4 декара.
В началото на 20. век в селото се сеят масово зърнени и фуражни култури. През 1905 година например от 1589,7 декара зърнени култури са добити над 183 000 кг зърно и над 291 000 кг слама. От засетите 739 декара фуражни култури пък са добити над 77 000 кг производство. Има и 301 декара угари.
При преброяване на стопанствата в селото през 30-те години на 20. век са изброени 134 стопанства, които обединени обработват около 6500 декара, раздробени на близо 1600 парчета. По-голямата част от стопанствата са малки – между 30 и 50 декара обработваема площ. Земята се ползва за ниви и зеленчукови градини, по-рядко за лозя. Има и необработвани площи, както и пустеещи земи и близо 25 декара пасища. Естествените ливади заемат 1279 декара.
Основно отглежданите култури се сменят през годините. През 1940 години главно се гледат картофи – близо 100 000 килограма добив годишно – докато второстепенни са ръжта и овесът. През същата година нивите заемат 4000 декара, а зеленчуковите градини – 12 декара. През земеделската 1942/1943 година се сеят повече овес и ръж, както и царевица за зърно, картофи, ечемик и малко коноп.
| Вид култура в декари | 1942/1943 земеделска година | 1944/1945 земеделска година | 1945/1946 земеделска година | 1946/1947 земеделска година | 1947/1948 земеделска година |
| пшеница | 157 | 213 | 237,5 | 314,6 | 273 |
| ръж и елда | 516,2 | 522 | 577 | ||
| ръж | 803,2 | 945,5 | |||
| смес | 20,5 | 2 | 27,5 | 45 | 70 |
| ечемик | 81 | 35,5 | 30 | 56,6 | 76,5 |
| просо | 550 | ||||
| овес | 604 | 215 | 207,6 | 288,5 | |
| царевица за зърно | 149,3 | 135,4 | 142,2 | 79,6 | 130 |
| коноп | 6,7 | 0,6 | 0,5 | ||
| фасул | 64 | 35,5 | 12,5 | 16,9 | 2,5 |
| картофи | 289,4 | 253,8 | 44,8 | 16,4 | 23,3 |
| зеле | 0,1 | 0,5 | |||
| лук | 0,1 | ||||
| пипер | 0,9 | 3,5 | |||
| домати | 2 | ||||
| люцерна | 8,5 | ||||
| други зеленчуци | 8,5 | 2,2 | 15,5 | 12,3 | 8,1 |
| естествени ливади | 1307,1 | 1302,5 | 1311,5 | 1182,8 | 1293,3 |
| орници | 1041,3 | 1502,1 | 1419,6 | 1008,2 | |
| угари | 120 |
Планинският характер на Лесковдол, пресеченият терен и разпокъсаността на нивите спъват допълнително развитието на земеделието. Нерядко се изсичат цели гори за освобождаване на площи за сеитба. Земята в селото не е достатъчна да изхрани жителите и затова тя се използва постоянно, без да се оставят угари, а това води до допълнителното изтощаване на и без това слабите почви. Поради тежките условия за земеделие през годините част от местните се изселват към Северна България, където възможностите за земеделие и препитание са значително по-добри.
| Вид земеделски инвентар | 1947 | 1948 |
| орала | 58 | 61 |
| трупици | 80 | 78 |
| брани | 2 | 2 |
| веялки | 24 | 23 |
| ръчен триор | 1 | 1 |
| ръчни сламорезачки | 5 | |
| центрофуги за мед | 3 | 3 |
| центрофуги за масло | 25 | 21 |
| каруци с дървени оси | 49 | 49 |
| камион | 1 | 1 |
След 9 септември 1944 година и последвалата колективизация в Лесковдол са наложени наряди, което първоначално довежда до изключително слаб добив. Например през 1948 година общо са засети едва 385 декара култури при наряд 1100. През следващите години добивът леко се повишава, но има и изключително слаби години, като 1953 година, когато нарядът е изпълнен едва на 11%. Като основни култури се налагат ръжта, овесът, пшеницата и ечемикът, въпреки че продължават да се сеят картофи. С времето нарядите довеждат до свръхизползване на вече изморените почви, а липсата на достатъчно естествено наторяване, резултат от намаляването на животните в селото, допълнително утежнява ситуацията. От 1963 година в Лесковдол пробно се сее тютюн заради благоприятните условия за неговото отглеждане.
През 70-те години в селото вече се отглеждат в по-големи количества различни зеленчуци и бобени култури, сред които фасул, домати, чушки, чесън и цвекло, а в по-малки – зеле, краставици, тикви, кромид лук. За 1980 година най-отглежданите култури са овес, картофи, фасул и царевица за зърно, следвани от ръжта и ечемика. В малки количества има насаждения от ягоди, малини и грозде, а размерът на обработваната земя е близо 4000 декара, като цялата се намира извън населените части. През 1984 година се обработват 3500 декара, като най-отглеждани култури са фасулът и царевицата за зърно. Към 1989 година обработваемата земя отново е близо 4000 декара, а изменение в количеството на отглежданите култури почти няма.
| Вид култура в декари | 1979/1980 земеделска година | 1984/1985 земеделска година | 1985/1986 земеделска година | 1987/1988 земеделска година |
| пшеница | 25 | 7 | ||
| ръж | 30,5 | 5 | 4 | 17 |
| ечемик | 31 | 8 | ||
| овес | 71 | 4 | ||
| царевица за зърно | 57,8 | 32 | 32 | 39 |
| фасул | 43,6 | 52 | 52 | 45 |
| картофи | 53,9 | 73 | 73 | 77 |
| зеле | 0,1 | 12 | ||
| лук | 17,6 | 3 | 3 | 2 |
| пипер | 3,8 | 6 | 6 | 6 |
| домати | 3 | 5 | 5 | 5 |
| зелен фасул | 11,1 | 14 | 14 | |
| други зеленчуци | 1,3 | 3 | 3 | 14 |
| тикви | 32 | |||
| краставици | 10 | |||
| тиквички | 1 | |||
| карфиол | 3 |
След идването на прехода и отпадането на нарядите земеделието в Лесковдол става изцяло за лични нужди, основно под формата на овощни и зеленчукови насаждения, които са почти напълно съсредоточени в населените части. В селото никога не се образува ТКЗС.
Овощарство
Подемът на овощарството в Лесковдол започва около 60-те години на 20. век, като преди това в селото има основно местни сортове сливи и малък брой ябълкови, крушови и рядко черешови дръвчета.
| Вид овошка и брой дръвчета | 1942/1943 земеделска година | 1945/1946 земеделска година | 1946/1947 земеделска година | 1947/1948 земеделска година |
| слива | 60 | 23 | 142 | 14 |
| ябълка | 120 | 65 | 64 | 93 |
| орех | 27 | 111 | 36 | |
| круша | 50 | 37 | 122 | |
| череша и вишна | 6 | 10 | ||
| дюля | 6 | |||
| други | 42 |
Към средата на 60-те вече почти във всеки двор в селото са засадени овошки, включително от нови видове и сортове. Срещат се и саморасли малки горички от джанка, круша, орехи и лешници.
При преброяване от 1968 година в Лесковдол са изброени 6 овощни лехи, което е най-малко от цялата община. Въпреки това овошките вече са 2560 броя при едва 728 дръвчета 10 години по-рано. През 1970 година Община Своге прави планове за целенасочено развитие на овощарството в региона чрез създаване на овощни градини, като в Лесковдол е планирано засаждане на 50 декара в махала Размерица, от които 20 декара круши, по 15 декара сливи и вишни и 500 броя орехови дървета. Проектът не е осъществен, но за сметка на това през следващите години броят на самостоятелните плодови дръвчета в Лесковдол рязко се увеличава, като най-много са сливовите, крушовите и ябълковите.
| Вид | 1947 година | 1957 година | 1971 година | 1980 година | 1988 година |
| ябълка | 93 | 205 | 1124 | 2137 | 2380 |
| круша | 122 | 217 | 1013 | 1861 | 2041 |
| дюля | 6 | 54 | 176 | 291 | |
| мушмула | 5 | 90 | 127 | ||
| слива | 14 | 284 | 2123 | 2681 | 3571 |
| кайсия | 17 | 49 | 90 | ||
| праскова | 76 | 272 | 323 | ||
| череша | 10 (+вишни) | 10 | 171 | 457 | 487 |
| вишна | 10 (+череши) | 12 | 171 | 313 | 408 |
| орех | 36 | 185 | 276 | 288 | |
| черница | |||||
| джанка | 2443 | 2236 | 2377 |
Източници:
- Генчев, Стоян, Георгиева, Багра. Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, издателство на БАН, 1993. стр. 27
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Земледелческа статистика (посеви и реколта) за 1905 година. Кн. 2 – резултати по населени места. София, печатница на П. М. Базайтов, 1908. стр. 334, 335
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр. 70
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Статистика на земледелската собственост през 1908 година. Кн. 2 – притежания по населени места. София, Държавна печатница, 1920. стр. 140, 141
- Голев, Ас., Андреев, М., Добриянов, М. Доклад за резултатите от геологопроучвателните работи извършени за търсене на полиметални руди в южната част на Врачанско-Искърския руден район, участъци: „Лесков дол“, „Болшевик“ и „Отечество“, през 1968 – 1971 г. Том 1 – текст. София, 1971. стр. 8
- Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 97, 101, 136
- Дирекция на статистиката на Княжество България. Земледелческа статистика през 1897 година. Разпределение на земите по категории, притежания и парчета по населени места. София, Държавна печатница, 1903. стр. 132, 133, 428, 429, 618, 764
- Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земледелческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декември 1900. Кн. I – II. София, печатница „Т. Пеев“, 1906
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 7
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 55, 87
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 145
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 59, лист 76, 77, 78
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 60, лист 87, 88
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 111
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 29, 34, 131
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 195, 199
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 19, лист 27
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 52, лист 1, 2, 3
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 83, лист 7, 8, 9, 10, 11
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 84, лист 11
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 85, лист 48
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 86, лист 107, 108
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 88, лист 25 – 29
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1849, лист 4, 11
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2317, лист 14
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2491, лист 20, 30, 31
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 5, архивна единица 148, лист 144
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 5, архивна единица 220, лист 114
- Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6013, лист 3
- Централен държавен архив, фонд 453К, опис 3, архивна единица 1120, лист 2, 3б
- Genç, Nevin. XVI. yüzyıl Sofya mufassal tahrir defteriʼnde Sofya Kazası. Eskişehir, 1988. стр. 581