Читалище

В краеведско проучване за свогенския край, направено през 90-те години, Симеон Найденов пише, че читалището в Лесковдол е основано през 1929 година и е носело името „Пробуда“. При преброявания на читалищата в България и в Софийска област от различни години – 1935, 1938, 1940, 1942 – не се открива обаче никаква информация за официално съществуващо читалище в селото.

Има няколко вероятни причини читалището в Лесковдол да не е било отбелязвано в споменатите преброявания, а именно, ако то:

  • не е прилагало нови изисквания при поправки в Закона за читалищата, свързани с правилата за управление, управителния съвет и/или ръководенето на читалище
  • не е плащало такса към околийския читалищен съюз
  • не е преутвърждавало устава си, когато това било нужно

Всяко едно от горепосочените водело до това дадено читалище да не се счита за активно, тъй като не отговаряло на законовите изисквания.

В документ за културните прояви в Свогенската община от 1944 година се говори за „приемане типов устав и учредяване читалище“ в селото, като посочена дата за това е 26 март 1944 година. В следващите месеци обаче няма издадена заповед от Министерството на народното просвещение за утвърждаване на устав на читалище в Лесковдол. При преброявания на читалищата от 1947, 1949 и 1951 година също не се открива никаква информация за такова в селото.

Въпреки това в Лесковдол се провеждали и организирали културни прояви, пиеси, сказки, вечеринки и отбелязване на празници, които се състояли в сградата на началното училище.

Cultural events program for the village of Leskovdol, Bulgaria.

На 20 октомври 1955 година Бюрото на ОК на БКП, по случай 100 години от създаването на първите народни читалища в страната, взема решение за образуване на читалища в редица села, където такива не били учредени или сформирани. Сред населените места било и Лесковдол, като до края на същата година в селото вече е образувано читалище „Пробуда“.

Към 1956 година то имало само 30 члена и едва 26 тома книги в библиотеката си, което го нареждало на едно от най-последните места в цялата община. Освен това дейност в началото почти е нямало, а събиранията се провеждали в основното училище, където се помещавала и малката читалищна библиотека. Строежът на кооперативен дом в Лесковдол, който започнал през 1959 година, предвиждал изграждане на читалищен салон с капацитет 200 души, като той бил завършил през 1962 година.

През годините към читалището се създали вокални, театрални и танцови групи, които основно участвали в културни мероприятия в Своге, но също и по фестивали в страната. Като цяло обаче културната дейност била сравнително слаба в сравнение с останалите читалища в общината. Самите материални условия – един салон със сцена – не предразполагали развиване на много активна дейност.

Библиотечният фонд пък бил един от най-малките в община Своге – малко над 300 книги към 1974 година, като в последните години от дейността на читалището то разполагало с около 1200 тома. В последните активни години читалищната дейност включвала предимно организиране на съборите и честванията в Лесковдол.

Днес читалище „Пробуда“ де юре не съществува поради няколко причини:

  • чисто законово то не е пререгистрирано след законодателните промени от началото на 2000 година, свързани с БУЛСТАТ регистъра, и поради това не съществува като правен субект
  • не е вписано в регистъра на читалищата към Министерството на културата
  • не покрива заложените за действащо читалище критерии и изисквания по Закона за народните читалища

Източници:

  • Върховен читалищен съюз. 25 години в служба на родната просвета и култура (1911-1936). Юбилеен сборник. Глава 2-Читалища в България 1935 година. София, 1937. стр. 97
  • Върховен читалищен съюз. Списък на читалищата в България. София, 1947. стр. 50
  • Дичева, Виолета. Лесковдол – приливи на незабрава. София, рекламна агенция „Очи“, 2023. стр. 57
  • Държавен архив-София, фонд 164К, опис 1, архивна единица 488, лист 1, 2, 4
  • Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 1477, лист 26, 53
  • Държавен архив-София, фонд 300, опис 1, архивна единица 64, лист 1, 5, 42, 60, 61
  • Държавен архив-София, фонд 300, опис 1, архивна единица 67, лист 3
  • Държавен архив-София, фонд 544, опис 1, архивна единица 191, лист 38
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 60, лист 89
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 61, лист 92
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 8, лист 128
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 9, лист 14
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 65
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 188
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 15, лист 328
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 172
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 3, лист 60, 61, 66
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 5, лист 310
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 7, лист 153
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 12, лист 252
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 3, лист 193
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 32, лист 289
  • Държавен архив-София, фонд 614, опис 5, архивна единица 733, лист 68
  • Държавен архив-София, фонд ЧП383, опис 1, архивна единица 1, лист 103, 104
  • Кондарев, Никола. Сираков, Станьо. Чолов, Петър. Народните читалища след Освобождението. Том 2. София, издателство на Отечествения фронт, 1979, стр. 309
  • Найденов, Симеон. Романтиката на изгубените витла: историческа научно-популярна книга за Свогенския край. София, издателска къща „Дилижанс-експрес“ 1996. стр. 88
  • Сведения от местни жители
  • Централен държавен архив, фонд 142, опис 1, архивна единица 533
  • Централен държавен архив, фонд 1168К, опис 1, архивна единица 87, лист 2, 20, 57
  • https://chitalishta.com/?act=regions&do=list&special=1&region_id=22&community_id=202&city_id=&bulstat=&reg_num=&name=
  • https://lex.bg/laws/ldoc/2133897729