Допреди Освобождението цялата област на Искърския пролом е била заемана от стари, гъсти вековни гори, които на места дори били непроходими. След 1878 година започнало изсичане на дъбовите гори, покриващи планината, които в огромната си част били частни. Въпреки това до прокарването на ж.п. линията София-Роман горите на Искъркия пролом все още били в прилично състояние. Заради новата линия и близостта до столицата обаче се повишило рязко търсенето на дървен материал, което довело до катастрофално обезлесяване по цялото дефиле. Друга причина за намаляване на горите била сечта с цел освобождаване на място за земеделие и паша.
Заради масовото обезлесяване на пролома множеството малки дерета по протежението му се превръщали в буйни потоци при всеки дъжд, което водело до немалки щети за местните и застрашавало ж.п. линията. За справяне с проблема през 1924 година започнали масови залесявания в най-опасните райони. Връх Издремец, намиращ се в землището на Лесковдол, бил едно от първите обхванати места. От подножието му извирали някои от най-опасните притоци на река Трескавец, която на няколко пъти заплашвала да унищожи ж.п. инфраструктурата в района на гара Бов.
След 1934 година водосборът на Трескавец е обявен за строгоохранителен периметър, поради което залесяванията около Издремец се увеличили с цел овладяване на реките Дедов дол, Кален дол, Три кладенци и Метльова падина. В района годишно се садели хиляди, а често и десетки хиляди фиданки, основно иглолистни видове, но понякога и върби, канадски тополи, дъб, акации, брези и други. Залесяването давало отчасти препитание на местните, тъй като трудът бил заплащан. Някои години били изключително сухи, което налагало впоследствие презалесяване на повредени участъци.
През 1940 година от всички гори в землището на Лесковдол най-голяма площ имали частните – близо 2300 декара, които били разделени между 238 притежатели. В голямата си част те били нискостъблени и закелявели, поради което се ползвали само за строителен материал и за храна на животните. За опазване на съществуващи гори по поречието на реките в Лесковдол към 1946 година имало създадени 2 охранителни параметъра – „Ръто“, който обхващал района на църквата и училището – и „Добролево бърдо“, намиращ се при вливането на Селска река в Рединска.
| Година | Местност | Планирани дейности |
| 1934 | Издремец и Дедова нива | 60 декара ново засаждане с 36,000 фиданки черен бор; 20 декара посадени със семена бяла и черна мура |
| 1939 | Издремец, Дедов дол, Метльова падина, Кален дол | 90 декара ново засаждане с фиданки бял бор, смърч и дъб |
| 1941 | Издремец | ново засаждане на 11,3 декара с 6800 фиданки бял бор |
| 1946 | Издремец | ново засаждане на 10,4 декара с 6250 борови фиданки |
| 1948 | Издремец | презалесяване на изсъхнали или унищожени дръвчета – 31 декара за презалесяване с 18,600 фиданки бял бор |
| 1949 | Издремец | 50 декара попълване на редини; презалесяване 15 декара; 20 декара есенно ново залесяване |
| 1951 | Издремец | 34 декара ново залесяване; 38 декара попълване на редини |
| 1957 | Брано, Свинове | ново залесяване – 250 декара смърч (Брано); 10 декара акация и 30 декара черен бор (Свинове) |
| 1958 | Брано | ново залесяване 76 декара с 22,702 фиданки смърч |
| 1959 | Червената вода, Брано | реконструкция 555 декара черен бор (Червената вода); попълване на 105 декара смърч (Брано) |
| 1960 | 200 декара попълване на редини с бял бор; попълване на 29 декара с тополи (поречиета на Селска река) | |
| 1962 | Кремико | ново залесяване 100 декара бял бор |
Едва след 1951 година започнали залесителни дейности в райони отвъд Издремец. Към 1955 година едва 10,478 декара от землището били залесени, като само 27% от дърветата били на възраст над 30 години, а на глава едър добитък се падали 0,9 декара пасищна площ. През 1958 година залесените декари вече възлизали на 16,120, като се залесявали предимно пустеещи земи и свлачищни терени. През 1961 година били залесени поречието на Рединска река, местностите Червената вода, Брано, Крупаро, Коренишка падина, Рулин рът, както и било залесявано край пътя за селото. Садени били фиданки от смърч, черен бор, бял бор, айлант, акация, топола и леска.
Автори: Л. Динев и Л. Мелнишки
За опазването на новите насаждения били въведени ограничения за пашата на козите и едрия добитък – местността Припор за козите, а местностите Войновото и Кравя, както и поречието на реките Селска и Рединска, били отредени за добитъка. При залесяванията нерядко възниквали и проблеми, като например залесяване погрешка върху общински или частни пасища, както и изсичане на здрави букови гори, за да се засади бор и то до самите къщи на стопаните, отглеждащи животни.
В наши дни територията със статут на гора в селото и неговото землище е значителна – близо 58%, което е с 3% увеличение в сравнение с 2014 година. От иглолистните видове доминира борът – бял и черен, по-рядко смърч и ела – докато от широколистните най-разпространени са букът и дъбът, по-рядко акация, бреза, орех, габър и тополи, последните предимно по поречието на река Рединска. Най-високите северни и североизточни части на землището – особено под върховете Лиляка и Старо пладнище – са заети от стари букови гори, голяма част от които са обхванати от защитената зона по Натура 2000 „Искърски пролом – Ржана“.
Вдясно: букови гори близо до местността Берилова воденица
От храстите повсеместно срещани са малината, къпината и шипката, докато боровинки растат по голите била над селото. В махалите и около тях са разпространени значително овощните дръвчета – ябълка, слива, череша, джанка, круша и по-рядко праскова, вишна и дюля, като тяхното по-масово засаждане в Лесковдол започнало през 60-те години на 20. век.
Животински свят
В миналото районът на Лесковдол бил изключително див и покрит с гъсти и девствени гори, което благоприятствало наличието на множество диви животни. Най-често срещани били вълци, мечки, лисици, диви свине, сърни, елени. След Освобождението настъпилата масова сеч, а с разрастването на селото броят на дивите животни и техните местообитания намалял осезаемо. В наши дни в и около махалите на Лесковдол се срещат предимно диви свине, диви зайци и сърни. В района на връх Лиляка преди години е регистрирана малка популация от вълци. Домашните животни са застъпени в обитаваните махали на селото.
Източници:
- Биолчев, Асен. Влияние на факторите на местостоянието за образуването на подривни порои в Искърския пролом. София, Държавна печатница, 1938. стр. 21, 22
- Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 34, 146, 147
- Динев, Любомир, Мелнишки, Любен. Искърски пролом. София, издателство „Наука и изкуство“, 1958.
- Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 18, лист 26, 27, 28, 35
- Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 29, лист 1
- Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 33, лист 101
- Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 36, лист 20
- Държавен архив-София, фонд 216, опис 1, архивна единица 26, лист 9
- Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 21, лист 4
- Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 23, лист 54
- Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 27, лист 1
- Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 46, лист 10
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 62
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 1, лист 80, 184
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 117
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 108
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 95, 96
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 34
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 2, лист 130
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 6, лист 27
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 76
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 8, лист 10
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 9, лист 9
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 7, лист 2, 2а, 2в, 20, 22, 23, 24, 68
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 17
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 22, лист 2
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 40, лист 22, 23, 24, 25, 38, 40, 70, 71
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 3, архивна единица 22
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 3, архивна единица 41, лист 1, 3
- Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 17, лист 65-70
- Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 24, лист 45
- Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 25, лист 12, 72, 109, 110, 147, 163, 195, 246, 261, 262, 277, 289
- Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 26, лист 18, 19, 20
- Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 29, лист 8
- Държавен вестник, год. LVI, брой №15, 21.04.1934 г., стр. 265, 266
- Кънчов, Васил Иванов. Нещо за моя роден край. Враца, издателство „Плакра“, 1996. стр. 39, 40
- Народно читалище „Светлина“. Бов-шепот от миналото. Гара Бов, 2011. стр. 81
- Общинска служба „Земеделие“, Община Своге
- http://www.bov.bg/2010.htm
- https://map.bgmountains.org/#BG5K=14/2608312.62/5308600.77/0
- https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App/Home/ProtectedSite?code=BG0001042&siteType=HabitatDirective
- http://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2012/02/Obshtinski_plan_za_razvitie_na_obshtina_Svoge_2014-2020.pdf