Растителен и животински свят

Допреди Освобождението цялата област на Искърския пролом е била заемана от стари, гъсти вековни гори, които на места дори били непроходими. След 1878 година започнало изсичане на дъбовите гори, покриващи планината, които в огромната си част били частни. Въпреки това до прокарването на ж.п. линията София-Роман горите на Искъркия пролом все още били в прилично състояние. Заради новата линия обаче и близостта до столицата се повишило рязко търсенето на дървен материал, което довело до катастрофално обезлесяване по цялото дефиле. Друга причина за намаляване на горите била сечта с цел освобождаване на място за земеделие и паша.

Заради масовото обезлесяване на пролома множеството малки дерета по протежението му се превръщали в буйни потоци при всеки дъжд, което водело до немалки щети за местните и застрашавало ж.п. линията. За справяне с проблема през 1924 година започват масови залесявания в най-опасните райони. Връх Издремец, намиращ се в землището на Лесковдол, е едно от първите обхванати места. От подножието му извирали някои от най-опасните притоци на река Трескавец, която на няколко пъти заплашвала да унищожи ж.п. инфраструктурата в района на гара Бов.

Pripor area of Leskovdol, Bulgaria.
Местността Припор; на заден план са залесените подножия на връх Издремец

След 1934 година водосборът на Трескавец е обявен за строгоохранителен периметър, поради което залесяванията около Издремец се увеличили с цел овладяване на реките Дедов дол, Кален дол, Три кладенци и Метльова падина. В района годишно се садели хиляди, а често и десетки хиляди фиданки, основно иглолистни видове, но понякога и върби, канадски тополи, дъб, акации, брези и други. Залесяването давало отчасти препитание на местните, тъй като трудът бил заплащан. Някои години били изключително сухи, което налагало впоследствие презалесяване на повредени участъци.

През 1940 година от всички гори в землището на Лесковдол най-голяма площ имали частните – близо 2300 декара, които били разделени между 238 притежатели. В голямата си част те били нискостъблени и закелявели, поради което се ползвали само за строителен материал и за храна на животните. За опазване на съществуващи гори по поречието на реките в Лесковдол към 1946 година имало създадени 2 охранителни параметъра – „Ръто“, който обхващал района на църквата и училището – и „Добролѐво бърдо“, намиращ се при вливането на Селска река в Рединска.

ГодинаМестностПланирани дейности
1934Издремец и Дедова нива60 декара ново засаждане с 36,000 фиданки черен бор; 20 декара посадени със семена бяла и черна мура
1939Издремец, Дедов дол, Метльова падина, Кален дол90 декара ново засаждане с фиданки бял бор, смърч и дъб
1941Издремецново засаждане на 11,3 декара с 6800 фиданки бял бор
1946Издремецново засаждане на 10,4 декара с 6250 борови фиданки
1948Издремецпрезалесяване на изсъхнали или унищожени дръвчета – 31 декара за презалесяване с 18,600 фиданки бял бор
1949Издремец50 декара попълване на редини; презалесяване 15 декара; 20 декара есенно ново залесяване
1951Издремец34 декара ново залесяване; 38 декара попълване на редини
1957Брано, Свиновеново залесяване – 250 декара смърч (Брано); 10 декара акация и 30 декара черен бор (Свинове)
1958Браноново залесяване 76 декара с 22,702 фиданки смърч
1959Червената вода, Бранореконструкция 555 декара черен бор (Червената вода); попълване на 105 декара смърч (Брано)
1960200 декара попълване на редини с бял бор; попълване на 29 декара с тополи (поречиета на Селска река)
1962Кремиконово залесяване 100 декара бял бор
Планове за залесяване + наряд за площта и броя фиданки

Едва след 1951 година започват залесителни дейности в райони отвъд Издремец. Към 1955 година от цялото землище на Лесковдол едва 10,478 декара били залесени, като само 27% от дърветата били на възраст над 30 години, а на глава едър добитък се падали 0,9 декара пасищна площ. През 1958 година залесените декари вече възлизали на 16,120, като се залесявали предимно пустеещи земи и свлачищни терени. През 1961 година са залесени поречието на Рединска река, местностите Червената вода, Брано, Крупаро, Коренишка падина, Рулин рът, както и е залесявано край пътя за селото. Садени са фиданки от смърч, черен бор, бял бор, айлант, акация, топола и леска.

An old photo of Izdremets & Lilyaka summits.
Върховете Издремец и Лиляка, 50-те години на миналия век
Автори: Л. Динев и Л. Мелнишки

За да се опазват новите насаждения били въведени ограничения за пашата на козите и едрия добитък – местността Припор за козите, а местностите Войновото и Кравя, както и поречието на реките Селска и Рединска за добитъка. При залесяванията нерядко възниквали и проблеми, като например залесяване погрешно върху общински или частни пасища, изсичали се и здрави букови гори, за да се засади бор и то до самите къщи на стопаните, гледащи животни.

В наши дни територията със статут на гора в селото и неговото землище е значителна – близо 58%, което е с 3% увеличение в сравнение с 2014 година. От иглолистните видове доминира борът – бял и черен, по-рядко смърч и ела, докато от широколистните най-разпространени са букът и дъбът, по-рядко акация, бреза, орех, габър и тополи, предимно по поречието на река Рединска. Най-високите северни и североизточни части на землището – особено под върховете Лиляка и Старо пладнище – са заети от стари букови гори, голяма част от които са обхванати от защитената зона по Натура 2000 „Искърски пролом – Ржана“.

От храстите повсеместно срещани са малината, къпината и шипката, докато боровинки растат по голите била над селото. В махалите и около тях са разпространени значително овощните дръвчета – ябълка, слива, череша, джанка, круша и по-рядко праскова, вишна и дюля, като тяхното по-масово засаждане в Лесковдол започва през 60-те години на 20. век.

Животински свят


В миналото районът на Лесковдол бил изключително див и покрит с гъсти и девствени гори, което благоприятствало наличието на множество диви животни. Най-често срещани били вълци, мечки, лисици, диви свине, сърни, елени. След Освобождението настъпилата масова сеч, а с разрастването на селото броят на дивите животни и техните местообитания намалял осезаемо. В наши дни в и около махалите на Лесковдол се срещат предимно диви свине, диви зайци и сърни. В района на връх Лиляка преди години е регистрирана малка популация от вълци. Домашните животни са застъпени в обитаваните махали на селото.

Източници:

  • Биолчев, Асен. Влияние на факторите на местостоянието за образуването на подривни порои в Искърския пролом. София, Държавна печатница, 1938. стр. 21, 22
  • Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 34, 146, 147
  • Динев, Любомир, Мелнишки, Любен. Искърски пролом. София, издателство „Наука и изкуство“, 1958.
  • Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 18, лист 26, 27, 28, 35
  • Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 29, лист 1
  • Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 33, лист 101
  • Държавен архив-София, фонд 214, опис 1, архивна единица 36, лист 20
  • Държавен архив-София, фонд 216, опис 1, архивна единица 26, лист 9
  • Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 21, лист 4
  • Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 23, лист 54
  • Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 27, лист 1
  • Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 46, лист 10
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 62
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 1, лист 80, 184
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 117
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 108
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 95, 96
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 34
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 2, лист 130
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 6, лист 27
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 76
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 8, лист 10
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 9, лист 9
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 7, лист 2, 2а, 2в, 20, 22, 23, 24, 68
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 17
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 22, лист 2
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 2, архивна единица 40, лист 22, 23, 24, 25, 38, 40, 70, 71
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 3, архивна единица 22
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 3, архивна единица 41, лист 1, 3
  • Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 17, лист 65-70
  • Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 24, лист 45
  • Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 25, лист 12, 72, 109, 110, 147, 163, 195, 246, 261, 262, 277, 289
  • Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 26, лист 18, 19, 20
  • Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 29, лист 8
  • Държавен вестник, LVI, брой №15, 21.04.1934, стр.265, 266
  • Кънчов, Васил Иванов. Нещо за моя роден край. Враца, издателство „Плакра“, 1996. стр. 39, 40
  • Народно читалище „Светлина“. Бов-шепот от миналото. Гара Бов, 2011. стр. 81
  • Общинска служба „Земеделие“, Община Своге
  • http://www.bov.bg/2010.htm
  • https://map.bgmountains.org/#BG5K=14/2608312.62/5308600.77/0
  • https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App/Home/ProtectedSite?code=BG0001042&siteType=HabitatDirective
  • http://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2012/02/Obshtinski_plan_za_razvitie_na_obshtina_Svoge_2014-2020.pdf