Природа

Лесковдол се намира в община Своге, на близо 45 километра от София, в прегръдките на Голема планина, част от Западна Стара планина. Цялото землище е малко над 26,2 кв. км., като самото село е разположено между 600 и 1100 м. надморска височина. Състои се от десетки махали, разпръснати по планинските склонове. Най-ниската точка е в махала Попово лешке – около 600 метра над морското ниво – докато най-високата точка от землището е връх Издремец – 1492,6 метра. Най-високо разположените населени части пък са в махалите Вратница, Лешке, както и в Средно бърдо, Осичено бърдо, Ладомерица.

Izdremets summit.
Югоизточното подножие на връх Издремец

Сред по-високите върхове в селското землище са Кравя (1207 м.), Старо пладнище (1297 м.), Лиляка (1399 м.) и Издремец (1492 м.). В крайната северозападна част от землището на Лесковдол, далеч от всички махали, е разположена пещерата Меча дупка, която обикновено се свързва със съседното село Желен. В северните части от землището, южно и югозападно от връх Издремец, има и други пещери, които обаче са значително по-малки и плитки.

Haystacks overviewing Leskovdol.
Поглед към селото от местността Влаина

Почвите в Лесковдол са основно кафяви горски, глинесто-песъчливи, което значи, че са предимно неблагоприятни за земеделие, но добри за дълбококоренни растения, преди всичко горска растителност и овощни дървета. Преди около 70-80 години селото било значително обезлесено – процес, който се наблюдавал в целия Искърски пролом след изграждането на ж.п. линията за София. Вследствие на обезлесяването почвите ставали жертва на ерозия, изветряване и чести свлачища, като този проблем в Лесковдол бил разрешен чрез масови залесявания, продължили от 50-те до 80-те години на миналия век.

Букове в подножието на връх Лиляка, землище на село Лесковдол. Beech trees in the footsteps of Lilyaka peak, north of Leskovdol, Bulgaria.
Стари букове в източното подножие на връх Лиляка

Климатът в селото е умереноконтинентален, като зимата е студена със средни януарски температури около −2°C. Снежната покривка се задържа повече на по-високите и усойни места, обикновено до февруари – март. Пролетта е прохладна и слънчева с превалявания. Лятото е по-скоро сухо, задушно в по-ниските местности и прохладно в по-високите. Средните юлски температури на въздуха са около 20°C. Есента води със себи си валежи, макар и не толкова обилни, както и осезаем спад в температурите.

Махалите Размерица и Кокелини бабки отвисоко

Реки

Землището на Лесковдол е прорязано от десетки пресъхнали и/или непостоянни планински потоци, които са най-активни при пролетните валежи и снеготопенето. През населените части от селото протичат няколко главни реки, от които Рединска, Червени дол и Селска са основни. Други основни реки, които обаче текат през ненаселените части, са Метльов дол, Кален дол, Трите кладенци и Дедов дол – всички притоци на река Трескавец. Едва 0,03 % от землището на Лесковдол са заети от постоянно течащи води. През 80-те години от Община Своге изградили бараж и няколко прага по поречието на реките Рединска и Червени дол, като след пороите от август 2014 година всички съоръжения са унищожени. В местността Локвата, североизточно от махала Вратнѝца, има малко и често пресъхващо езеро.

Razmeritsa river close to Razmeritsa district in Leskovdol, Bulgaria.
Бараж по Рединска река под махала Размерица. Унищожен при наводнението през 2014 година

Река Рединска е главната река, която протича през територията на Лесковдол. Извира от склоновете над махала Размерица, заради което се нарича Размеришка до вливането в нея на река Селска. Рединска събира в себе си всички други потоци и реки от селото, а след това се влива в Искъра малко преди Своге. Името ѝ често е бъркано, като е наричана Лесковска или Лесковдолска, а на някои карти е изписвана като Стара река. През август 2014 година, след поройни дъждове, Рединска прелива и причинява сериозни наводнения по поречието си, повличайки дървета и тонове камъни, унищожавайки всички баражи и прагове по течението си. Приливната вълна активизира или засилва вече налични свлачища по главния път за селото. След потопа коритото на реката е вече изменено, а крайречните ливади в голямата си част засипани с наноси.

Redinska river in Leskovdol, Bulgaria.
Река Рединска близо до кметството в село Лесковдол. Redinska river, Leskovdol, Bulgaria.
Река Рединска в местността Чепория, село Лесковдол. Redinska river close to Leskovdol's centre.
От ляво надясно: Рединска река през май 2008 г., р. Селска преди вливането в Рединска; р. Рединска в местността Чепория

Река Червени дол извира близо до местността Червената вода, намираща се под местността Берилова воденица. Тече през източната част на Лесковдол, преминава покрай махала Равно усое, а близо до махала Добролево бърдо се влива в Рединската река. Червени дол, както и Рединска, прелива през август 2014 година, като приливната вълна поврежда частично настилката на пътя Своге – Лесковдол при отклонението за махала Добролево бърдо. Пороите също така унищожават баражите по реката, строени през 80-те години.

The Červeni dol riverbed after the 2014 flood.
The road to Leskovdol after the 2014 flood.
Коритото на река Червени дол след наводненията от 2014 година (вляво) и щетите по пътя, нанесени от приливната вълна (вдясно)

Река Селска, наричана също Лесковска, започва от склоновете между махалите Вратница и Падината. Кръстена е на местността Село, където първоначално е възникнало селото и откъдето преминава реката. Малко преди кметството, под махала Гребеньо, се влива в Рединска.

Selska river, Leskovdol, Bulgaria.
Селска река

Реките Метльов дол, Кален дол, Трите кладенци и Дедов дол извират от западното подножие на връх Издремец, в северните части от землището на Лесковдол. Текат на запад и се вливат в река Трескавец. По протежението и на четирите реки, както и на притоците им, през 30-те години на миналия век са правени множество каменни баражи и прагове със суха зидария. Целта била овладяване на честите наводнения надолу по течението им, причинявани от силното обезлесяване и липсата на растителност в района. Река Дедов дол е била сочена за най-опасния приток на река Трескавец.

Източници: