Природа

Лесковдол се намира в община Своге, на близо 45 километра от София, в прегръдките на Голема планина, част от Западна Стара планина. Цялото землище е малко над 26,2 кв. км., като самото село е разположено между 600 и 1100 м. надморска височина. Състои се от десетки махали, разпръснати по планинските склонове. Най-ниската точка е в махала Попово лешке – около 600 метра над морското ниво, докато най-високата точка от землището е връх Издремец – 1492,6 метра. Най-високо разположените населени части пък са в махалите Вратница, Лешке, както и в Средно бърдо, Осичено бърдо, Ладомерица.

Izdremets summit.
Югоизточното подножие на връх Издремец

Сред по-високите върхове в селското землище са Кравя (1207 м), Старо пладнище (1297 м), Лиляка (1399 м) и Издремец (1492 м). В крайната северозападна част от землището на Лесковдол, далеч от всички махали, е разположена пещерата Меча дупка, която обикновено се свързва със съседното село Желен. В северните части от землището, южно и югозападно от връх Издремец, има и други пещери, които обаче са значително по-малки и плитки.

Haystacks overviewing Leskovdol.
Поглед към селото от местността Влаина

Почвите в Лесковдол са основно кафяви горски, глинесто-песъчливи, което значи, че са предимно неблагоприятни за земеделие, но добри за дълбококоренни растения, преди всичко горска растителност и овощни дървета. Преди около 70 – 80 години селото е значително обезлесено – процес, който се наблюдава в целия Искърски пролом след изграждането на ж.п. линията за София. Вследствие на обезлесяването почвите стават жертва на ерозия, изветряване и чести свлачища, като този проблем в Лесковдол е разрешен чрез масови залесявания, продължили от 50-те до 80-те години на миналия век.

Букове в подножието на връх Лиляка, землище на село Лесковдол. Beech trees in the footsteps of Lilyaka peak, north of Leskovdol, Bulgaria.
Стари букове в източното подножие на връх Лиляка

Климатът в селото е умереноконтинентален, като зимата е студена със средни януарски температури около −2°C. Снеговалежите започват обикновено през декември, а снежната покривка се задържа повече на по-високите и усойни места, обичайно до февруари – март. Пролетта е прохладна и слънчева с превалявания. Лятото е по-скоро сухо, задушно в по-ниските местности и прохладно в по-високите. Средните юлски температури на въздуха са около 20°C. Есента води със себи си валежи, макар и не толкова обилни, както и осезаем спад в температурите. Средните годишни температури, особено в по-високите махали, са по-ниски от тези в Своге средно с между 3 и 5°C.

Махалите Размерица и Кокелини бабки отвисоко

Реки

Землището на Лесковдол е прорязано от десетки пресъхнали и/или непостоянни планински потоци, които са най-активни при пролетните валежи и снеготопенето. През населените части от селото протичат няколко главни реки, от които Рединска, Червени дол и Селска са основни. Други основни реки, които обаче текат през ненаселените части, са Метльов дол, Кален дол, Трите кладенци и Дедов дол – всички притоци на река Трескавец. Едва 0,03 % от землището на Лесковдол са заети от постоянно течащи води. През 80-те години от Община Своге изграждат бараж и няколко прага по поречието на реките Рединска и Червени дол, като след пороите от август 2014 година всички съоръжения са унищожени. В местността Локвата, североизточно от махала Вратнѝца, има малко езеро, което често пресъхва.

Razmeritsa river close to Razmeritsa district in Leskovdol, Bulgaria.
Бараж по Рединска река под махала Размерица. Унищожен при наводнението през 2014 година

Река Рединска е главната река, която протича през територията на Лесковдол. Извира от склоновете над махала Размерица, заради което се нарича Размеришка до вливането в нея на река Селска. Средното отточно количество на реката е около 25 литра/секунда и тя е най-пълноводна сред реките в Лесковдол. Рединска събира в себе си всички други потоци и реки, минаващи през селото, а след това се влива в Искъра малко преди Своге. Името ѝ често е бъркано, като е наричана Лесковска или Лесковдолска, а на някои карти е изписвана като Стара река.

През август 2014 година след поройни дъждове Рединска прелива и причинява сериозни наводнения по поречието си, повличайки дървета и тонове камъни, унищожавайки всички баражи и прагове по течението си. Приливната вълна активизира или засилва вече налични свлачища по главния път за селото. След потопа коритото на реката е вече изменено, а крайречните ливади в голямата си част са засипани с наноси.

Redinska river in Leskovdol, Bulgaria.
Река Рединска близо до кметството в село Лесковдол. Redinska river, Leskovdol, Bulgaria.
Река Рединска в местността Чепория, село Лесковдол. Redinska river close to Leskovdol's centre.
От ляво надясно: Рединска река през май 2008 г., р. Селска преди вливането в Рединска; р. Рединска в местността Чепория

Река Червени дол извира близо до местността Червената вода, намираща се под местността Берилова воденица. Тече през източната част на Лесковдол, преминава покрай махала Равно усое, а близо до махала Добролево бърдо се влива в Рединската река. Червени дол, както и Рединска, прелива през август 2014 година, като приливната вълна поврежда частично настилката на пътя Своге – Лесковдол при отклонението за махала Добролево бърдо. Пороите също така унищожават баражите по реката, строени през 80-те години.

The Červeni dol riverbed after the 2014 flood.
The road to Leskovdol after the 2014 flood.
Коритото на река Червени дол след наводненията от 2014 година (вляво) и щетите по пътя, нанесени от приливната вълна (вдясно)

Река Селска, наричана също Лесковска, започва от склоновете между махалите Вратница и Падината. Кръстена е на местността Село, където първоначално е възникнало селото и откъдето преминава реката. Малко преди кметството, под махала Гребеньо, се влива в Рединска.

Selska river, Leskovdol, Bulgaria.
Селска река

Реките Метльов дол, Кален дол, Трите кладенци и Дедов дол извират от западното подножие на връх Издремец, в северните части от землището на Лесковдол. Текат на запад и се вливат в река Трескавец. По протежението и на четирите реки, както и на притоците им, през 30-те години на миналия век са правени множество каменни баражи и прагове със суха зидария. Целта била овладяване на честите наводнения надолу по течението им, причинявани от силното обезлесяване и липсата на растителност в района. Река Дедов дол е сочена за най-опасния приток на река Трескавец.

Източници: