Мини и кариери

За района на Лесковдол има бегли сведения за добив на мед още от ранна епоха, които обаче не са задълбочено изследвани. В началото на 20. век в цялата страна започва търсене на полезни изкопаеми от всякакъв вид, главно от по-заможни частни лица. Треската не подминава и района на Лесковдол. Още през 1907 година е издадено първото разрешение за дирене в землището на селото, като за целта се запазвали параметри, в които разрешителното важало. Разрешителни за дирене се издавали и в съседните села, като в района най-често се търсели за оловно-цинкови руди, медни руди, въглища и каменна сол.

В землището на Лесковдол са открити и отдадени на концесия две находища – „Балкан“ и „Божидар“ – като добивъв в тях бил позволен само в предварително запазените периметри за дирене.

Находище „Балкан“


Първо работа започва по находището „Балкан“, което било за медна руда. Концесията там стартира през 1911 година, като запазеният периметър обхващал 400 хектара, основно в землището на Лесковдол и частично в това на съседното село Желен, като границите на запазения периметър били:

  • село Желен на запад
  • местността Темирово бърдо на север
  • дол на река Селска на изток
  • махалите Ладомерица и Попов кладенец на юг

За разлика от повечето находища в района, които били отдавна познати и обработвани от древността, по находището „Балкан“ нямало никакви следи от добив. Най-вероятната причина за това е, че покривката върху него е скоро изветряла, което разкрило и самото находище. Няколко години след предоставянето на концесията в находището били извършвани само проучителни работи, без да е преминато директно към добив. При проби е установено средно количество мед около 4-6% в рудата, а проучвателните работи на находището към 1939 година все още били недостатъчни.

Находище „Божидар“


Находището „Божидар“, което било за оловно-цинкова руда, било дадено на концесия през 1913 година. За разлика от „Балкан“, концесията „Божидар“ е значително по-изследвана и разработена. Запазеният за нея периметър бил 600 хектара при граници:

  • местоността Припор на запад
  • връх Издремец и околностите му на север, навлизайки в землището на Бов
  • местоността Баин камък и изворите на река Ветренски дол на изток
  • връх Лиляка и местностите Локвата и Дупките на юг

Основните добиви в находището са в района на връх Издремец, чиято област е известна сред местните със стари рудници, които били експлоатирани още в древността. При свое посещение в района през 1908 година австрийският геолог Лукас Вааген говори за вече прокопани къси тунели, в които е добивано, като местоположението им е в югозападното подножие на Издремец, недалеч от връх Лиляка. Вааген описва и наличието на „поне 20 малки открити рудника“ отбелязани с надписа Schurfstollen на снимката), пръснати по цялото подножие на върха, които създавали впечатление за „множество лагери“ за добив.

Izdremets & Lilyaka peak, old photo.
Върховете Издремец (център) и Лиляка (в края вдясно), 1908 година. Снимка: Лукас Вааген

При проби, взети от през 1919 година, е установено съдържание на цинк между 12% и 48%. Към 1939 година от находището са добити общо около 3000 тона руда, които били транспортирани до гарите в Лакатник или Бов, откъде се изнасяли с влакове. През 1943 година разработването на концесията спира, тъй като от мини „Перник“ отказвали да приемат рудата, защото не се поддавала на флотация.

Експлоатацията на концесиите „Балкан“ и „Божидар“ през годините била слаба и непостоянна, като често това се дължало на липса на финанси и познания за добив от лицата, които запазвали и обработвали периметрите.

Почти веднага след преврата през септември 1944 година новата власт си поставила за цел разработка на находищата „Балкан“ и „Божидар“, като по неясни причини обаче това не се случва за „Балкан“. Залежите около връх Издремец, които попадали в землището на Бов и част от концесията „Божидар“, били разработени, като там през 50-те години на 20. век започва засилен добив на руда.

Неразработени находища


След по-обстойно изследване на района в землището на Лесковдол през миналия век са открити още две значително по-малки находища – Ливада и Трите кладенци. Те са отбелязани като полиметални находища с преобладаващи наличия на мед и потенциал за бъдещо разработване.

Кариера


В източната част на седловината между върховете Издремец и Лиляка, в местността Баин камък, е функционирала малка кариера за червен гранит и павета, която била експлоатирана малко в началото на 20. век и след това изоставена. След 9 септември 1944 година е решено кариерата да се разработи отново, като за по-лесното извозване на добития материал е прокаран път от гара Своге, който е открит през септември 1951 година. Въпреки това обаче кариерата Баин камък работи изключително малко и неефективно – площта, от която се копаело, била малка и неразгърната, а добивите били незначителни – 90 кубични метра за цялата 1952 година. Скоро след това добивът е спрян, а кариерата е повторно изоставена през 1955 година.

Източници:

  • Александров, Александър. Брезовдол: Историко-географски очерк. София, издателска къща „Феномен“, 2006. стр. 32
  • Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, издателство „Медицина и физкултура“ 1961. стр. 135, 152
  • Геров, Борис. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време // Годишник на Софийския университет – факултет по западни филологии. София, издателство „Наука и изкуство“, 1967. стр. 64
  • Главна дирекция на статистиката. Статистически годишник на Българското царство: години 1913-1922. София, Държавна печатница, 1924. стр. 128
  • Динев, Любомир. Мелнишки, Любомир. Искърски пролом. София, издателство „Наука и изкуство“, 1958. стр. 23, 24, 25, 60, 61
  • Държавен архив-София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 855, лист 7
  • Държавен архив-София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 860, лист 32
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 20, лист 7
  • Йовчев, Йовчо. Полезни изкопаеми на НР България. Цветни метали. София, издателство „Техника“, 1961. стр. 23-26
  • Калайджиев, Симеон. Геология и структура на полиметалическото находище Издремец в Западна Стара планина // Известия на научноизследователския геологически институт при Главното управление на по геология. Том 2. София, 1965
  • Калайджиев, Симеон. Морфоложки особености на рудните тела и фактори, контролиращи рудоотлагането в полиметалическото находище Издремец // Годишник на Главното управление по геология. Отдел А, том 15. София, издателство „Техника“. 1965. стр. 73
  • Радославов, Богомил. Мини, кариери и минерални води в Софийския окръг. София, Държавна печатница, 1918. стр. 43, 44
  • Радославов, Богомил. Минното дело в България. Неговото минало, настояще и мерките, които трябва да се вземат за повдигането му. София, печатница „Гражданин“, 1913. стр. 32, 33, 37, 38
  • Радославов, Богомил. Рудните находища в България от стопанско гледище // Химия и индустрия, кн. 2. 1939. стр. 76, 79
  • Радославов, Богомил. Der Bergbau in Bulgarien. (No. 7 der Bulgarischen Bibliothek), Leipzig, 1919. стр. 51
  • Централен държавен архив, фонд 136, опис 10, архивна единица 1844, лист 1
  • Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 583, лист 5
  • Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 584, лист 3
  • Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 585, лист 7, 17
  • Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 592, лист 26
  • Централен държавен архив, фонд 231К, опис 9, архивни единици 154, 155, 332, 333, 361
  • Централен държавен архив, фонд 231К, опис 12, архивна единица 56, лист 2, 20, 23
  • Черных, Евгений. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, издателство на БАН, 1978. стр. 48, 49
  • Waagen, Lukas. Die Zink- und Bleierzlagerstätte des Berges Izremez bei Lakatnik (Bulgarien) // Zeitschrift für praktische Geologie, J. Springer, 1910. стр. 133, 135