За района на Лесковдол има бегли сведения за добив на мед още от ранна епоха, които обаче не са задълбочено изследвани. В началото на 20. век в цялата страна започва търсене на полезни изкопаеми от всякакъв вид, главно от по-заможни частни лица. Треската не подминава и района на Лесковдол. Още през 1907 година е издадено първото разрешение за дирене в землището на селото, като за целта се запазват параметри, в които разрешителното важало. Разрешителни за дирене са издавани и за съседните села, като в региона най-често се търсят оловно-цинкови руди, медни руди, въглища и каменна сол.
В землището на Лесковдол са открити и отдадени на концесия две находища – „Балкан“ и „Божидар“ – като добивът в тях е позволен само в предварително запазените периметри за дирене.
Находище „Балкан“
Първо работа започва по находището „Балкан“, от което се добива медна руда. Експлоатацията там датира от 1908 – 1909 година, а находището е дадено на концесия през 1911 година. Запазеният периметър обхваща 400 хектара, основно в землището на Лесковдол и частично в това на съседното село Желен. Границите на запазения периметър са:
- село Желен на запад
- местността Темирово бърдо на север
- долът на река Селска на изток
- махалите Ладомерица и Попов кладенец на юг
За разлика от повечето находища в района, които са отдавна познати и обработвани още от древността, по находището „Балкан“ няма никакви следи от добив. Най-вероятната причина за това е, че покривката върху него е скоро изветряла, което разкрива и самото находище.
Въпреки големия запазен периметър добив има единствено в дола при махала Ливада, където са прокарани 3 галерии и комини с обща дължина 324 метра. Приключването на добивните работи става бързо и вероятно се дължи на обедняването на рудата. Няколко години след предоставянето на концесията са извършвани основно проучвателни работи. При проби е установено средно количество мед около 4 – 6% в рудата, а проучването на находището към 1939 година все още е недостатъчно. Всичко това предразполага слабото и почти нулево разработване на концесията „Балкан“.
Находище „Божидар“
Находището „Божидар“, което е за оловно-цинкова руда, е дадено на концесия през 1913 година. За разлика от „Балкан“, концесията „Божидар“ е значително по-изследвана и разработена. Запазеният за нея периметър е 600 хектара при граници:
- местоността Припор на запад
- връх Издремец и околностите му на север, навлизайки в землището на Бов
- местоността Баин камък и изворите на река Ветренски дол на изток
- връх Лиляка и местностите Локвата и Дупките на юг
Основните добиви в находището са в района на връх Издремец, чиято област е известна сред местните със стари рудници, експлоатирани още в древността. При свое посещение в района през 1908 година австрийският геолог Лукас Вааген говори за вече прокопани къси тунели, в които е добивано, като местоположението им е в югозападното подножие на Издремец, недалеч от връх Лиляка. Вааген описва и наличието на „поне 20 малки открити рудника“ (с надписа Schurfstollenна снимката), пръснати по цялото подножие на върха, които създават впечатление за „множество лагери“ за добив.
При проби, взети през 1919 година, е установено съдържание на цинк между 12% и 48%. Към 1939 година от находището са добити общо около 3000 тона руда, които се транспортират до гарите в Лакатник или Бов, откъдето се изнасят с влакове. През 1943 година разработването на концесията спира, тъй като от мини „Перник“ отказват да приемат рудата, защото не се поддава на флотация.
Цялостно експлоатацията на концесиите „Балкан“ и „Божидар“ през годините е слаба и непостоянна, като често това се дължи на липса на финанси и познания за добив от лицата, които запазват и обработват периметрите.
Почти веднага след преврата през септември 1944 година новата власт си поставя за цел разработка на находищата „Балкан“ и „Божидар“, като по неясни причини обаче това не се случва за „Балкан“. Залежите около връх Издремец, попадащи в землището на съседното село Бов и в част от концесията „Божидар“, биват разработени, като там през 50-те години на 20. век започва засилен добив на руда.
Неразработени находища
След по-обстойно изследване на района на селото през миналия век, включително извършени над 20 сондажа и взети над 1100 проби, в землището на Лесковдол са открити няколко полиметални находища с незначителни запаси. Те се намират в местностите Червената вода, Изворски дол, Метльова падина, Трите кладенци, както и в района на махалите Ливада и Равно усое. Всички тези находища са счетени за неперспективни за добив и с липса на промишлен интерес.
Кариера
В източната част на седловината между върховете Издремец и Лиляка, в местността Баин камък, функционира малка кариера за червен гранит, блокове за облицовка и павета, която е експлоатирана малко в началото на 20. век и след това изоставена. След 9 септември 1944 година е решено кариерата да се разработи отново, като за по-лесното извозване на добития материал бива прокаран път от гара Своге, който е открит през септември 1951 година.
Въпреки вече улеснения достъп до кариерата тя работи изключително малко и неефективно – площта, от която се копае, е малка и неразгърната, а добивите са незначителни – 90 кубични метра за цялата 1952 година. Скоро след това добивът е спрян, а кариерата е повторно изоставена през 1955 година. Любопитен факт е, че от Баин камък са добити блокове, от които са нарязани плочи за облицовка на мавзолея на Георги Димитров.
През 1994 и 1995 година са извършени проучвания на находището Баин камък с цел установяване перспективност за добив. Изводът от проучвателните работи е, че находището разполага с около 41 200 м3 запаси, разположени на над 2,4 кв. км площ, като гранитът отговаря на БДС и може да бъде използван за изработка на павета, бордюри, блокове за облицовка, ломен и цепен камък за сгради и съоръжения. След проучването така и не започва добив, а към наши дни той би бил и невъзможен, тъй като районът на кариера Баин камък е защитен по Натура 2000.
Източници:
- Александров, Александър. Брезовдол: Историко-географски очерк. София, издателска къща „Феномен“, 2006. стр. 32
- Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, издателство „Медицина и физкултура“, 1961. стр. 135, 152
- Геров, Борис. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време // Годишник на Софийския университет – факултет по западни филологии. София, издателство „Наука и изкуство“, 1967. стр. 64
- Главна дирекция на статистиката. Статистически годишник на Българското царство: години 1913 – 1922. София, Държавна печатница, 1924. стр. 128
- Голев, Ас., Андреев, М., Добриянов, М. Доклад за резултатите от геологопроучвателните работи извършени за търсене на полиметални руди в южната част на Врачанско-Искърския руден район, участъци: „Лесков дол“, „Болшевик“ и „Отечество“, през 1968 – 1971 г. Том 1 – текст. София, 1971. стр. 4, 5, 8, 28, 33, 35, 36, 58, 67, 102, 142
- Даракчиев, Г., Йорданов, К. Доклад за резултатите от проведените през 1994 – 95 г. геологопроучвателни работи на гранитово находище Лесков дол – Софийска област, като суровина за добив на блокове за облицовка, бордюри, павета, ломен и цепен камък с изчисление на запасите по състояние към 01.07.1995 г. София, 1995. стр. 7, 8, 13, 15, 39
- Динев, Любомир. Мелнишки, Любомир. Искърски пролом. София, издателство „Наука и изкуство“, 1958. стр. 23, 24, 25, 60, 61
- Държавен архив – София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 855, лист 7
- Държавен архив – София, фонд 4Б, опис 1, архивна единица 860, лист 32
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 20, лист 7
- Йовчев, Йовчо. Полезни изкопаеми на НР България. Цветни метали. София, издателство „Техника“, 1961. стр. 23 – 26
- Калайджиев, Симеон. Геология и структура на полиметалическото находище Издремец в Западна Стара планина // Известия на научноизследователския геологически институт при Главното управление на по геология. Том 2. София, 1965
- Калайджиев, Симеон. Морфоложки особености на рудните тела и фактори, контролиращи рудоотлагането в полиметалическото находище Издремец // Годишник на Главното управление по геология. Отдел А, том 15. София, издателство „Техника“. 1965. стр. 73
- Радославов, Богомил. Мини, кариери и минерални води в Софийския окръг. София, Държавна печатница, 1918. стр. 43, 44
- Радославов, Богомил. Минното дело в България. Неговото минало, настояще и мерките, които трябва да се вземат за повдигането му. София, печатница „Гражданин“, 1913. стр. 32, 33, 37, 38
- Радославов, Богомил. Рудните находища в България от стопанско гледище // Химия и индустрия, кн. 2. 1939. стр. 76, 79
- Радославов, Богомил. Der Bergbau in Bulgarien. (No. 7 der Bulgarischen Bibliothek), Leipzig, 1919. стр. 51
- Централен държавен архив, фонд 136, опис 10, архивна единица 1844, лист 1
- Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 583, лист 5
- Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 584, лист 3
- Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 585, лист 7, 17
- Централен държавен архив, фонд 231К, опис 1, архивна единица 592, лист 26
- Централен държавен архив, фонд 231К, опис 9, архивни единици 154, 155, 332, 333, 361
- Централен държавен архив, фонд 231К, опис 12, архивна единица 56, лист 2, 20, 23
- Черных, Евгений. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, издателство на БАН, 1978. стр. 48, 49
- Eichleiter, C. Friedrich. Hackl, Oscar. Arbeiten aus dem chemischen Laboratorium der k. k. geologischen Reichsanstalt, ausgeführt in den Jahren 1910-1912 // Jahrbuch der Geologischen Bundesanstalt, band 065. Wien, 1915. стр. 353, 354
- Geyer, Georg. Verhandlungen der Geologischen Bundesanstalt 1924: Jahresbericht der Geologischen Bundesanstalt für 1923. Wien, 1924. стр. 29
- Waagen, Lukas. Die Zink- und Bleierzlagerstätte des Berges Izremez bei Lakatnik (Bulgarien) // Zeitschrift für praktische Geologie, J. Springer, 1910. стр. 133, 135