История

Като цяло има сравнително малко информация за района на днешната Софийска област в първите десетилетия след падането му под османска власт. Историческите извори за селищата по Искърския пролом сочат, че повечето населени места тук са нововъзникнали, като най-вероятната причина за основаването им е оттегляне на хора към непристъпните планински райони заради зачестили вълни на помюсюлманчване през 15-16 век.

Името на Лесковдол за пръв път изниква в първото преброяване на населението в Софийския санджак от 1526 година. Няма обаче информация за конкретната година на основаване на селото.

От преведените и налични към момента документи Лесковдол се среща както следва:

ГодинаДокумент, в който е споменато
1526 г.Преброяване на населението. Първо споменаване на селото. Изброени са 25 християнски домакинства, включително едно вдовишко, както и 10 бащини.
1528/1529 г.Преброяване на войнуците. В Лесковдол са отбелязани 9, което е значително повече от другите села в района.
1545 г.Преброяване на зеваид-войнуците. В Лесковдол са преброени 3.
1570 г.Тимарски регистър.
1606 г.Преброяване на войнуците и бащините – 6 на брой в селото.
1624 г.Преброяване на зеваид-войнуците – 2 на брой в селото.
края на 16-началото на 17 в.Преброени 9 християнски домакинства и 3 вдовишки.
1721 г.Споменава се в списък за включване към дервентджийски участък.
1726 г.Списък на села в Софийско, от които ще се събира данък за завършване на крепостта в Ниш.
1728 г.Разходен регистър.
1749 г.Списък на села, от които се събират пари за издръжка на охрана, пазеща местните от хайдути и разбойници.
1757, 1762, 1793 г.Джелепкешански регистри.
1776 г.Списък за събиране на данъци от села в Софийско.
1790 г.Заповед за разхвърляне на извънреден данък измежду села в Софийско.
1798 г.Споменаване в султански документ.
1859-1860 г.Приходно-разходна книга на храм „Света Неделя“.
1873 г.Преброяване в Софийския санджак.
Година на споменаване на Лесковдол и вид на документа, в който се среща селото

За първоначално място на заселване както от местните, така и в историческите източници, се сочи местността Село, намираща се в горното поречие на река Селска, между махалите Ливада и Касово бърдо. В началото Лесковдол е било купно селище, съсредоточено в дола, като преди Освобождението започва процес на разпръсване на селището.

An old map of Leskovdol.
Карта на Лесковдол от 1877 г. – вижда се купният център на селото в дола на р. Селска

След Освобождението


Причината за разпръсването на купното село била най-вече липсата на обработваеми земи. Разселването започнало със създаване и населване на колиби и единични дворове по хълмовете около дола на места, подходящи за земеделие, близо до водоизточници и пасища. Предпочитани били склоновете с южно, източно и западно изложение. Първоначално възникнали колиби в района на Размерица, Могилата, Бальова сеч и Дабето. По време на освободителната война населението бяга към Враца, като при завръщането си повечето от жителите директно се заселили по вече съществуващите кошари или основали нови махали. С времето старият център бил окончателно напуснат за сметка на кошарите и новите махали. По сведения от 30-те години на 20. век мястото на старото село било напълно изселено и се познавало само по запазените сливови дървета.

Razmeritsa district in the village of Leskovdol, Bulgaria.
Районът на махала Размерица – една от по-старите лесковдолски махали

По време на Втората световна война на 17 април 1944 година на 1-1,5 км. южно от днешния селски център са хвърлени над 20 бомби. Въпреки тази и други заплахи от вражески самолети над селото, няма регистрирани жители, напуснали Лесковдол при сраженията.

Планирано изселване


През 1946 година се планирало обявяване на строгоохранителен периметър, който да обхване водосборния басейн на река Рединска и чиято цел била пълно залесяване на обезлесеното поречие за предотвратяване на наводнения. За създаването на периметъра се изисквало цялостно изселване на селата Лесковдол и Редина, тъй като при частичните изселвания оставащите домакинства нанасяли щети на новозалесените площи. От всички 141 домакинства в Лесковдол 89 домакинства – общо 415 души – желаели да се изселят, а останалите 52 домакинства – общо 253 души – били против. Планът за периметър „Рединска река“ отпада поради национализацията на горите през 1947 година и последвалата промяната в реда на залесяване. Това спасило и Лесковдол от цялостното му изселване.

Промяна в междуселските граници


На 7 октомври 1948 година общинският съвет в Своге гласува промяна на границите между селата Лесковдол и Редина. С решението от Редина към Лесковдол се прехвърлят центъра на село Редина – днешен на Лесковдол – и махалите Свинове, Стоевица, Попово лешке, Обретен, Ливадище, Котлене, Горуня, Джидовец, Пали градище и Драганов ток – общо 35 къщи. Районът е определен за бъдещ „естествен център“ на село Лесковдол, където следва да бъде построено и пълномощничеството. Преди промяната на границите Лесковдол е започвал при махала Гребеньо.

Археологически паметници


На територията на Лесковдол има регистрирани няколко надгробни могили, като подобни съоръжения са открити и в съседните села Редина и Буковец. Обектите са свързвани с различни тракийски племена, най-вероятно трибалите. В наши дни върху една от могилите има изградено оброчище. Могилите в селото никога не са проучвани, а единствено нанесени в археологическата карта на България в категорията „недвижими културни ценности“.

В крайната западна част на лесковдолското землище се намира връх Градище. В района му има изключително много разпилени скални късове, като през 1933 година Павел Делирадев нарича мястото Лесковдолско градище и твърди, че то е служило за наблюдение на движението по течението на Искъра. Според Делирадев за да изпълнява тази функция градището над Лесковдол било във връзка с Бовското градище. И двете били част от система от градища и крепости по протежението на Искърския пролом, които се ползвали за охрана и наблюдение през Римско и Византийско време, а някои и през Средните векове. По откритите находки от крепости в района се предполага, че покрай част от градищата възниквали и селища, населявани както от военно, така и от цивилно население.

Gradište peak west of Leskovdol, Bulgaria.
Връх Градище

Източници:

  • Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през 15-началото на 20 век. София, 2013. стр. 294
  • Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, издателство на БАН, 1983. стр.36
  • Георгиев, Матей. Икономическото минало на град София и Софийско. София, печатница „Камбана“, 1926. стр. 67, 88
  • Георгиева, Цветана. Цанев, Димитър. Христоматия по история на България. Том 3 – Българският народ под османско владичество. Ранно българско възраждане (15 век – 20-те години на 19 век). София, издателство. „Наука и изкуство“, 1982. стр. 297, 298
  • Годишник на Народната библиотека в София за 1924/1925 година. София, Държавна печатница, 1926. стр. 208, 209
  • Грозданова, Елена. Андреев, Стефан. Джелепкешаните в българските и съседните им земи през 15-18 век по документи от наши и чужди архиви. София, 1998. стр. 56, 162
  • Делирадев, Павел. Пътувания из България: Историко-географски бележки: Книга 3. София, книгоиздателство „Христо Г. Данов“, 1945. стр. 45
  • Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 44, 53, 57, 61, 62, 70, 72, 75
  • Динеков, Петър. София през 19. век до Освобождението на България // Материали за историята на София, кн.9. София, 1937. стр. 61
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 61, лист 47, 92
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 43, 44, 45
  • Държавен архив-София, фонд 823, опис 1, архивна единица 1, лист 26
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 1, лист 11, 12, 17
  • Йорданов, Кръстьо. Войнуците от имперските конюшни в османската провинция Румелия (15-първите десетилетия на 18. век). София, издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. стр. 186, 562
  • Йорданов, Кръстьо. Войнушката институция и селищата с войнушко население в ливата (санджака) София през 15-16 век. // сп. „Историческо бъдеще“, бр.1-2, 2013. стр. 144, 145
  • Кънчов, Васил Иванов. Нещо за моя роден край. Враца, издателство „Плакра“, 1996. стр. 40
  • Общ устройствен план на община Своге
  • Славчев, Страшимир. Българска историческа библиотека. Година V, том I, 1932-1933. София, 1933. стр. 114
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. Известия на НБ „Васил коларов“за 1959 г., Том I (VII), София, 1961 г., стр. 404
  • Тодоров, Николай. Турската колонизация и демографските промени в българските земи // Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, издателство на БАН, 1971. стр. 69, 70
  • Цветкова, Бистра. Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт. София, издателство на БАН, 1958. стр. 175
  • Цветкова, Бистра. Турски извори за историята на правото в българските земи. Том 2. София, издателство на БАН, 1971. стр. 187, 188
  • Цветкова, Бистра. Хайдутството в българските земи през 15/18 век. Том 1. София, издателство „Наука и изкуство“, 1971. стр. 380
  • Ataş, Emre. Sofya Sancağı (1520-1580). Balıkesir Üniversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü, Balıkesir, 2023. стр. 122, 123, 124, 306
  • Genç, Nevin. XVI. yüzyıl Sofya mufassal tahrir defteriʼnde Sofya Kazası. Eskişehir, 1988. стр. 581
  • Sarınay, Yusuf. 370 numaralı muhâsebe-i vilâyet-i Rûm-ili defteri : 937 – 1530 : dizin ve tıpkıbasım. 1, Paşa (Sofya) ve Vize Livâları ile Sağkol Kazâları (Edirne, Dimetoka, Ferecik, Keşan, Kızıl-ağaç, Zağra-i Eski-hisâr, İpsala, Filibe, Tatar-bâzârı, Samakov, Üsküb, Kalkan-delen, Kırçova, Manastır, Pirlepe ve Köprülü) Ankara, 2001. стр. 169
  • https://kade.si/#bgt1884=14/2608878.56/5308772.09/0
  • https://heritage.svoge.bg/mounds/bukovets_mogili.php
  • https://heritage.svoge.bg/mounds/redina_mogili.php
  • https://www.svoge.bg/?p=32311