Говор

В езиково отношение Лесковдол и съседните му села спадат към групата на източнософийския говор, наричан още елинпелински.

Заради сравнително по-изолираното местоположение на селото в местния изказ има някои лексикални и граматически разлики, които го отличават леко дори от намиращи се в близост села.

Преминаване на един звук в друг


Най-срещаният феномен в местния изказ е изговарянето на гласните по различен начин.

Преминаване от Ъ в:

А: бачва, даска, лажица, ражда, санувам, жане, заб, ваглен, жатва, бакар, чадар, сандак, танко, каде, вазел, едар, маже, раце, лажа, магла, важе, плитак, свекар.

О: мозок, восок, белток, петок, жълток, четвръток, каков, таков, данок.

И: ремик, огин, камик, пламик.

Преминаване от Я в Е:

  • бела, дедо, хлеб, нема, песок, млеко, полени (вместо “поляни“), цел (вместо “цял“), пиени (вместо “пияни“), брег (вместо “бряг“) и др.

Преминаване от Е в А:

  • шапа вместо “шепа“, процап, цалина и др.

Преминаване на В във Ф:

  • такоф, какоф, глупаф, леф, жиф, кръф, връф.

Преминаване на Б в П:

  • зъп (буквата Ъ се изговаря като А), гръп и др.

Изпускане на букви


Ъ: в множество случаи буквата Ъ се пропуска, особено в съчетания като -ър или -ръ. Когато това стане, ударението пада на съгласната, намираща се преди или след изпуснатото Ъ, което води до специфично произношение.

  • дно
  • етрва
  • мрсен
  • прстен
  • жлт
  • глта
  • глтка
  • слзи
  • злва
  • грк
  • слнце
  • влк
  • плх
  • влна
  • плен
  • яблка
  • длбок
  • слпове – местната дума за клони
  • врх
  • грм
  • грп – производно на “гръб“
  • прс – производно на “пръст“
  • срп
  • крчма
  • мртъв
  • грнци
  • грне
  • дрво

Й:

  • комшик’а – производно на “комшийка“
  • мак’а – производно на “майка“
  • сок’а – производно на “сойка“


Х: среща се често, основно при спрежението на някои глаголи, но и при съществителни имена. Изпуска се понякога и когато се намира в средата на думата между две съгласни. Изпадането ѝ в глаголите води често до удължаване на гласните около нея, а ударението се измества:

  • дуа – производно на “духа“
  • дреи – производно на “дрехи“
  • суа – производно на “суха“
  • тееник – производно на “техник“, като буквата Е се произнася удължено
  • ваарееме – производно на “варяхме“
  • вѝкаме – производно на “викахме“
  • исаанат – производно на “изсъхнат“
  • маанааме – производно на “махнахме“

Меки съгласни


Крайно меко Л:

  • произнася се по-меко от стандартното, като това се получава при думите пепел, котел, сол.

Крайно меко Н:

  • произношението на буквата е такова, сякаш след нея е поставен Ь. Среща се сравнително по-често от мекото Л, като примери за това са думите гребен, ден, длан, есен, кон, комин, корен, пирон.

Наличие на меко К:

  • в думи от женски род, които завършват с наставката -ка, предшествана от съгласна, се забелязва омекотяване на буквата К: бутилк‘а, лу’лк‘а (производно на “люлка“), престилк‘а, седенк‘а, совалк‘а, бухалк‘а, точилк‘а и др.

Промени в гласните при думи от м.р., множествено число


Съществуват различия в множественото число на някои думи, които вместо на И окончават на Е, като тази промяна понякога се забелязва и в средата на думите:

  • градинаре
  • граждане
  • ръкаве
  • гълъбе
  • кочане
  • ножеве – производно на “ножове“
  • офчаре – производно на “овчари“
  • клу’чеве – производно на “ключове“

Изместване на ударението


В лесковдолския изказ има немалко съществителни или прилагателни имена с изместено ударение:

  • процап – производно на “процеп“
  • песок – производно на “пясък“
  • вода
  • брашно
  • небо – производно на „небе“
  • око / очи
  • ухо / уши
  • офци – производно на „овце“
  • хоро
  • чело
  • свѝне
  • рамена
  • глава
  • зърна
  • платна
  • добър
  • важета – производно на “въжета“
  • сопол
  • ѝгла
  • дзвезда (производно на „звезда“)
  • метла
  • рака / раце
  • стена
  • трева
  • гнезда
  • яйца
  • перо
  • сено
  • коса

Допълнително е наблюдавано и наличието на следната бройна форма за множествено число в следните съчетания: “’три зетове“’ вместо “трима зета“ и “’два волове“’ вместо “два вола“.

Членуване


Членуването на съществителни имена от мъжки род има определени разлики. Вместо използване на пълен или кратък член в съществителните, завършващи на твърди съгласни, както и в някои, завършващи на меки, при изказа в селото се членува само с буквата О, като ударението почти винаги пада върху нея.

  • брег – брего
  • град – градо
  • ден – дено
  • вол – воло
  • ръкав – ръкаво
  • път – пъто
  • говедар – говедаро

При прилагателните имена пълният или краткият член се заместват с формата ийо: белия/т – белийо; големия/т – големийо.

Притежателни местоимения


При формите за притежателни местоимения има малки промени в сравнение с книжовния български език. Основните разлики са, че понякога вместо на Е, някои местоимения завършват на О:

  • наше – нашо
  • ваше – вашо

Друга разлика е добавянето на Й във формите на притежателните за единствено число: моЙе вместо “мое“ и твоЙе наместо “твое“. Интересно е и използването на нихен или ниен вместо “техен“.

Показателни местоимения


При показателните местоимения има множество форми:

За м.р.За ж.р.За ср.р.За мн.ч.
тоо, тоа, тойа, он’атайа, онаатва, оноватѝйа, онѝа, онѝйа

Допълнително за среден род се използва и формата “това“, с ударение на О, което е изключително нетипично за региона – подобно произношение е срещано единствено в село Зимевица, спадащо към западнософийския говор, докато масовата му употреба е по-скоро откривана в пограничните райони от общините Чупрене, Белоградчик и отчасти Макреш.

Промени при глаголи в сегашно време


При изказа в Лесковдол мястото на ударението се измества при глаголите в сегашно време:

  • преда – производно на “преда“
  • редъ – производно на “редя“
  • доведа – производно на “доведа“
  • поя – производно на “поя“
  • доя – производно на “доя“
  • вариме – производно на “варѝм“
  • доиме – производно на “доѝм“
  • береме – производно на “берем“
  • садиме – производно на “садѝм“
  • ѝде – производно на “валѝ“

В отрицателните форми на някои глаголи ударението пада на частичката за отрицание вместо на спрегнатия глагол: не ходя вместо “не ходя“, не повна вместо “не помня“.

Промяна при глаголи в минало свършено и минало несвършено време


Както при особеностите в сегашно време, така и тук, главните разлики с книжовния език са промяната на последните гласни от Я в Е, както и ударенията, които обикновено падат на втората гласна в спрегнатата форма.

Примери за минало свършено време:

  • седнах – производно на “седнах“
  • редех – производно на “редях“
  • видох – производно на “видях“
  • живе – производно на “живя“
  • върве – производно на “вървя“
  • минах – производно на “мѝнах“
  • легнах – производно на “легнах“
  • ходѝх – производно на “ходих“
  • чистѝх – производно на “чѝстих“
  • изпратѝх – производно на “изпратих“

При минало несвършено време в окончанията буквите Я или А биват заместени от Е:

  • държех – производно на “държах“
  • плетех – производно на “плетях“
  • сушех – производно на “сушах“
  • седех – производно на “седях“
  • стоех – производно на “стоях“

Промяна при причастията


Преместването на ударението и изменението на гласните в окончанията е отличителна черта при говора в селото:

  • дошел – производно на “дошъл“
  • седел – производно на “седял“
  • могал – производно на “могъл“
  • минал – производно на “мѝнал“
  • ходѝл – производно на “ходил“
  • донел – производно на “донесъл“
  • готвѝли – производно на “готвили“
  • карали – производно на “карали“
  • оженѝле – производно на “оженили“
  • плеле – производно на “плели“
  • работѝле – производно на “работили“
  • ткале – производно на “тъкали“
  • носѝли – производно на “носили“
  • вадѝли – производно на “вадили“
  • свршѝли – производно на “свършили“

Има обаче и немалко причастия, при които няма промени: паднал, варѝли и др.

Промяна при повелителните наклонения


Разликата при изговарянето на повелителните наклонения е преместването, при някои повелителни форми, на ударението върху първата гласна от думата – преди вместо “предѝ“, запали вместо “запалѝ“, набери вместо “наберѝ“, донесете вместо “донесете“ и други. В множествено число повелителните форми за “предете“ и “водете“ не се променят. Заповедното “кажѝ“ пък не измества ударението си във формата за единствено число, за разлика от немалко населени места в региона. Формите “изпредете“ и “запалете“ се произнасят както в местния говор, така и по стандартния начин. Има и единични форми, при които се добавя буквата О, като пример за това е заборави вместо забравѝ.

Образуване на бъдеще време


За образуването на бъдеще време в 1 лице ед. ч. се използва ша, а за 3 лице ед. ч. ша и ше.

Други разлики в местния говор


Местните хора често заместват “който“ с “дека“ или “дек“, а “у“ замества “в“, като двете са с равно значение, но се ползват при различни поводи. Словоредът пък често бива разместван: “аз му не давам“ вместо “аз не му давам“, както и “йа ми не е правена операция на срцето“ вместо “на мен не ми е правена операция на сърцето“.

Разлики в лексиката


Има редица думи в лесковдолския изказ, които се различават по един или друг начин от книжовния български език. Те са типични за източнософийския говор. Основната част от тях са свързани със земеделието и животновъдството – основните препитания в селото.

Разлики в съществителните имена:

  • нофти – производно на “нокти“
  • тривон – производно на “трион“
  • патлиджан – производно на “патладжан“
  • чиреша – производно на “череша“
  • йагне – производно на “агне“
  • дофтор – производно на “доктор“
  • стовна – производно на “стомна“
  • снопе – производно на “сноп“
  • узглавница – производно на “възглавница“
  • дъштерка – производно на “дъщеря“
  • одайа – стая
  • йазлък – покрита тераса пред къщата
  • разбой – домашен тъкачен стан
  • набрделки – част от тъкачен стан
  • икиндѝйа – следобедно ядене
  • моруз – царевица
  • пресол – кисело зеле
  • поврзло – дръжка на котел
  • дршка – дръжка на кофа
  • курнавец – пъпеш
  • цета – кучета
  • бравѝнци – мравки
  • култук – завой
  • ѝзлак – кладенец
  • стубел – кладенец
  • какалашка – царевичен кочан със зърна
  • какалашѝнка – царевичен кочан без зърна
  • компир / земен боп – производно на “картоф“
  • лубенѝца – диня
  • вреш – стъбло на тиква, диня и пр.
  • дут – дървото черница
  • дуди – производно на “черници“
  • слпове – клони
  • мачка – производно на “женска котка“
  • поганец – мишка
  • стока – добитък
  • штърк – производно на “щъркел“
  • обрас – буза
  • песнѝца – юмрук
  • кутлец – производно на “кутре“
  • нога – производно на “крак“
  • влакно – производно на “косъм“
  • опанджак – ямурлук
  • капа – производно на “шапка“
  • менгушета – обеци
  • йахар / йаар – производно на “яхър“
  • кошара – постройка за овце
  • ток – харман
  • казма – търнокоп
  • коло – колело на волска каруца
  • йастак – бараджик
  • оплен – стол на волска кола
  • ражнѝще – климия
  • растока – стърчишка
  • ѝней – скреж
  • дамга – производно на “дъга“

При някои думи има омекотяване на последната съгласна буква, което е равносилно при произношението на добавяне на буквата Ь:

  • држал‘е – дръжка на сечиво
  • сан’а – шейна
  • белък / бел‘ок – производно на “белтък“
  • грозг‘е – производно на “грозде“
  • госк‘е – производно на “гости“
  • брак‘а – производно на “братя“

Разлики в прилагателните имена:

  • чърно – производно на “черно“
  • офчо – производно на “овче“
  • кокошо – производно на “кокоше“
  • темно – производно на “тъмно“

Вместо съчетанията “гореща вода“ и “вкусна храна“ в селото е прието да се използват съответно изразите жешка вода и блага храна.

Разлики в глаголите:

  • ѝде – вали
  • ручам – ям
  • кьопам – шетам
  • слушам – шетам
  • истрквам – избърсвам
  • кѝна – късам
  • варкам – бързам
  • сакам – искам
  • нешта – не искам
  • глчът – приказват
  • заожда – залязва

Разлики в наречията:

  • внетре – производно на “вътре“
  • млогу – производно на “много“
  • сѝте – производно на “всички“

Източници:

  • Вакарелска, Д., Костова, Т., Кочев, Ив. и др. Български диалектен атлас, Т.4, Северозападна България. София, издателство на БАН, 1981. карти 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 13, 14, 15, 16, 19, 24, 25, 33, 35, 36, 38, 39, 40, 41, 43, 52, 99, 108, 109, 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 124, 131, 132, 133, 134, 140, 148, 149, 150, 151, 153, 158, 159, 160, 161, 162, 164, 165, 166, 172, 174, 176, 177, 178, 179, 180, 185, 186, 187, 188, 191, 192, 193, 194, 196, 197, 198, 200, 212, 213, 214, 215, 223, 224, 225, 226, 233, 260, 267, 268, 287, 288, 289, 290, 306, 311, 312, 315, 323, 324, 325, 326, 327, 329, 331, 332, 341, 342, 343, 345, 346, 349, 350, 352, 353, 354, 356, 358, 364, 365, 366, 367, 369, 374, 377, 380, 381, 387, 389, 390, 391, 392 и страници 14, 25, 27, 31, 53, 54, 66, 70, 77, 79, 93, 113, 125, 128, 129, 133, 140, 142, 143, 147, 176, 177, 178, 179, 187, 195, 199, 207, 209, 210, 211, 216, 217, 218, 219, 220, 221, 223, 224, 230, 232, 234, 236, 237, 239, 240, 242, 244, 245, 246
  • https://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects