Говор

В езиково отношение Лесковдол и съседните му села спадат към групата на източнософийския говор, наричан още елинпелински.

Заради сравнително по-изолираното местоположение на селото в местния говор има някои лексикални и граматически разлики, които го отличават леко дори от намиращи се в близост села.

Преминаване на един звук в друг

---

Най-срещаният феномен в местния изказ е изговарянето на гласните по различен начин.

Преминаване от Ъ в:

А: бачва, даска, лажица, ражда, санувам, жане, заб, ваглен, жатва, бакар, чадар, сандак, танко, каде, вазел, едар, маже, раце, лажа, магла, важе, плитак, свекар.

О: мозок, восок, белток, петок, жълток, четвръток, каков, таков, данок.

И: ремик, огин, камик, пламик.

Преминаване от Я в Е:

• бела, дедо, хлеб, нема, песок, млеко, полени (вместо поляни), цел (вместо цял), пиени (вместо пияни), брег (вместо бряг) и др.

Преминаване от Е в А:

• шапа вместо шепа, процап, цалина и др.

Преминаване на В във Ф:

• такоф, какоф, глупаф, леф, жиф, кръф, връф.

Преминаване на Б в П:

• зъп (буквата Ъ се изговаря като А), гръп и др.

Изпускане на звукове

---

Ъ: когато изпуснато Ъ води до специфично произношение:

Й: изпадането на Й е съпроводено със смекчаване на следходната съгласна к:

• комшик’а – комшийка
• мак’а – майка
• сок’а – сойка

Х: изпадането на съгласната се среща често, основно при спрежението на някои глаголи, но и при съществителни имена. Изпуска се понякога и когато се намира в средата на думата между две съгласни. Изпадането ѝ в глаголите води често до удължаване на гласните около нея, а ударението се измества:

Меки съгласни

---

Крайно меко Л:

• произнася се по-меко от стандартното, като това се получава при думите пепел, котел, сол.

Крайно меко Н:

• Среща се сравнително по-често от мекото Л, като примери за това са думите гребен, ден, длан, есен, кон, комин, корен, пирон.

Наличие на меко К:

• в думи от женски род, които завършват с наставката -ка, предшествана от съгласна, се забелязва омекотяване на звука К: бутилк‘а, лу’лк‘а (люлка), престилк‘а, седенк‘а, совалк‘а, бухалк‘а, точилк‘а и др.

Промени в гласните при думи от м.р., множествено число

---

Съществуват различия в множественото число на някои думи, които вместо на И окончават на Е, като тази промяна понякога се забелязва и в средата на думите:

Изместване на ударението

---

В лесковдолския говор има немалко съществителни или прилагателни имена с изместено ударение:

Допълнително е наблюдавано и наличието на следната бройна форма за множествено число в съчетания като например: три зетьове вместо трима зетьове и два волове вместо два вола.

Членуване

---

Членуването на съществителни имена от мъжки род има определени разлики. Вместо използване на пълен или кратък член в съществителните, завършващи на твърди съгласни, както и в някои, завършващи на меки, при изказа в селото се членува само с буквата О, като ударението почти винаги пада върху нея:

При прилагателните имена пълният или краткият член се заместват с ийо: белия/т – белийо; големия/т – големийо.

Притежателни местоимения

---

При формите за притежателни местоимения има малки промени в сравнение с книжовния български език. Основните разлики са, че понякога вместо на Е някои местоимения завършват на О:

• наше – нашо
• ваше – вашо

Друга разлика е добавянето на Й във формите на притежателните местоимения за единствено число: моЙе вместо мое и твоЙе вместо твое. Интересно е и използването на нихен или ниен вместо техен.

Показателни местоимения

---

При показателните местоимения има множество форми:

За м.р.	За ж.р.	За ср.р.	За мн.ч.
тоо, тоа, тойа, он’а	тайа, онаа	тва, онова	тѝйа, онѝа, онѝйа

Допълнително за среден род се използва и формата това с ударение на О, което е изключително нетипично за региона – подобно произношение е срещано единствено в село Зимевица, спадащо към западнософийския говор, докато масовата му употреба е по-скоро откривана в пограничните райони от общините Чупрене, Белоградчик и отчасти Макреш.

Промени при глаголи в сегашно време

---

При говора в Лесковдол мястото на ударението се измества при глаголите в сегашно време:

В отрицателните форми на някои глаголи ударението пада на частицата за отрицание вместо на спрегнатия глагол: не ходя вместо не ходя, не повна вместо не помня.

Промяна при глаголи в минало свършено и минало несвършено време

---

Както при особеностите в сегашно време, така и тук главните разлики с книжовния език са промяната на последните гласни от Я в Е или О, както и ударенията, които обикновено падат на втората гласна в спрегнатата форма.

Примери за минало свършено време:

При минало несвършено време в окончанията буквите Я или А биват заместени от Е:

Промяна при причастията

---

Преместването на ударението и изменението на гласните в окончанията е отличителна черта при говора в селото:

Има обаче и немалко причастия, при които няма промени: паднал, варили и др.

Промяна при повелително наклонение

---

Налична е разлика в изговора при повелително наклонение – при някои повелителни форми ударението се премества върху първата гласна от думата – преди вместо преди, запали вместо запали, набери вместо набери, донесете вместо донесете и други. В множествено число повелителните форми предете и водете не се променят. Заповедното кажи пък не измества ударението си във формата за единствено число за разлика от немалко населени места в региона. Формите изпредете и запалете се произнасят както според местния говор, така и по стандартния начин. Има и единични форми, при които се добавя буквата О, като пример за това е заборави вместо забрави.

Образуване на бъдеще време

---

За образуването на бъдеще време в 1 лице ед. ч. се използва ша, а за 3 лице ед. ч. ша и ше.

Други разлики в местния говор

---

Местните хора често заместват който с дека или дек, а у замества в, като двете са с равно значение, но се ползват при различни поводи. Словоредът пък често бива разместван: аз му не давам вместо аз не му давам, както и йа ми не е правена операция на срцето вместо на мен не ми е правена операция на сърцето.

Разлики в лексиката

---

Има редица думи в лесковдолския говор, които се различават по един или друг начин от книжовния български език. Те са типични за източнософийския говор. По-голямата част от тях са свързани със земеделието и животновъдството – основните препитания в селото.

Разлики в съществителните имена:

При някои думи има омекотяване на последния съгласен звук, което е равносилно при произношението на добавяне на буквата Ь:

Разлики в прилагателните имена:

Вместо съчетанията гореща вода и вкусна храна в селото е прието да се използват съответно изразите жешка вода и блага храна.

Разлики в глаголите:

Разлики в наречията:

• внетре – вътре
• млогу – много
• сѝте – всички

Източници:

• Вакарелска, Д., Костова, Т., Кочев, Ив. и др. Български диалектен атлас, Т.4, Северозападна България. София, издателство на БАН, 1981. карти 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 13, 14, 15, 16, 19, 24, 25, 33, 35, 36, 38, 39, 40, 41, 43, 52, 99, 108, 109, 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 124, 131, 132, 133, 134, 140, 148, 149, 150, 151, 153, 158, 159, 160, 161, 162, 164, 165, 166, 172, 174, 176, 177, 178, 179, 180, 185, 186, 187, 188, 191, 192, 193, 194, 196, 197, 198, 200, 212, 213, 214, 215, 223, 224, 225, 226, 233, 260, 267, 268, 287, 288, 289, 290, 306, 311, 312, 315, 323, 324, 325, 326, 327, 329, 331, 332, 341, 342, 343, 345, 346, 349, 350, 352, 353, 354, 356, 358, 364, 365, 366, 367, 369, 374, 377, 380, 381, 387, 389, 390, 391, 392 и страници 14, 25, 27, 31, 53, 54, 66, 70, 77, 79, 93, 113, 125, 128, 129, 133, 140, 142, 143, 147, 176, 177, 178, 179, 187, 195, 199, 207, 209, 210, 211, 216, 217, 218, 219, 220, 221, 223, 224, 230, 232, 234, 236, 237, 239, 240, 242, 244, 245, 246
• https://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects