Воденици

При преброяването от 1888 година в Лесковдол са преброени 4 воденици, а при преброяването от 1900 година вече са били 7 броя. Основната част от тях били разположени в горното течение на Рединска река, в местностите Йовина орница, Трапо и Ранена ливада. Други места, където имало воденици са река Селска, под махала Гребеньо, местностите Сръчник и Пенчова, както и далеч от самото село, по поречието на река Дедов дол, северно от местността Припор.

През 1950 година Свогенският селски народен съвет определя нови такси, според които всеки собственик е трябвало да плаща по 1000 лева на воденичен камък годишно, а очакваните приходи от новия данък от Лесковдол се оценявали на 9000 лева. Две години по-късно, във връзка със започналия процес на национализация, Изпълнителният комитет на местния народен съвет на депутатите и трудещите се (МНСДТ) в Своге решава да закрие голяма част от водениците в района, въпреки голямата разпокъсаност на селищната мрежа. С решението на Комитета в Свогенско са оставени да работят едва 6 воденици, само една от които била в Лесковдол. През 1960 година при обиколка в района Милан Георгиев говори за „стари, порухнали от времето воденици“ по поречието на Рединската река.

Източници:

  • Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, издателство „Медицина и физкултура“ 1961. стр. 127
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 13, лист 15
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 14, лист 46
  • Държавен архив-София, фонд 1207К, опис 1, архивна единица 167, стр. 3, 18, 19, 41, 42, 75, 78, 89, 160, 177, 200, 204