При преброяването от 1888 година в Лесковдол има 4 воденици, а при това от 1900 година вече са 7 броя. Основната част от тях са разположени в горното течение на Рединска река в местностите Йовина орница, Трапо и Ранена ливада. Други места, където в миналото е имало воденици, са река Селска, под махала Гребеньо, местностите Сръчник и Пенчова, както и далеч от самото село, по поречието на река Дедов дол, северно от местността Припор.
След Втората световна война в съседен Буковец е изградена мелница, задвижвана от парен котел на дърва, която се ползва и от жителите на Лесковдол през летните месеци, когато реките пресъхнат.
През 1950 година Свогенският селски народен съвет определя нови такси, според които всеки собственик трябва да плаща по 1000 лева на воденичен камък годишно, а очакваните приходи от новия данък от Лесковдол се оценяват на 9000 лева. Две години по-късно във връзка със започналия процес на национализация Изпълнителният комитет на Свогенския местен народен съвет на депутатите и трудещите се (МНСДТ) взема решение да закрие голяма част от водениците в района въпреки голямата разпокъсаност на селищната мрежа. С решението на Комитета в община Своге са оставени да работят едва 6 воденици, само една от които е в Лесковдол.
През 1960 година при обиколка в района географът Милан Георгиев говори за „стари, порухнали от времето воденици“ по поречието на Рединската река.
Източници:
- Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, издателство „Медицина и физкултура“, 1961. стр. 127
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 13, лист 15
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 14, лист 46
- Държавен архив – София, фонд 1207К, опис 1, архивна единица 167, стр. 3, 18, 19, 41, 42, 75, 78, 89, 160, 177, 200, 204
- Личен фотоархив на Николай Маринков Коцев
- Сведения от Витко Борисов Иванов, с. Буковец