Още през 20-те години на миналия век започва по-интензивно планиране и създаване на регулационни планове за селата в Софийско. Лесковдол, редом с други балкански села, е обявено за неподходящо за планиране именно заради разпръснатия си и планински характер, поради което за селото не се създават строителни линии или устройствен план. Това създава големи проблеми няколко десетилия по-късно, когато започва строежът на вили.

Автор: Е. Селиктар
Тази тенденция започва в Свогенската община засилено от средата на 60-те години на 20. век. Строят се вилни имоти – било то масивни или паянтови – като Лесковдол е едно от по-засегнатите села. От Общината започват да налагат наказания като актове, събаряния или конфискуване на строителните материали, но тези мерки се оказват неефективни, поради което Свогенският общински съвет взема решение да забрани продажбата на недвижими имоти в Лесковдол. По онова време почти всяка покупка на имот в селото е с идея за вилно строителство. Забраната влиза в сила през юни 1971 година, като тя обхваща Лесковдол и землището му, особено махалите около центъра.

Идеята е строителството да се спре, а Общината да може да планира зоната около центъра на селото като вилна. Само няколко месеца по-късно обаче Съветът сам отменя решението си след оспорване на забраната от районния прокурор, тъй като то е незаконосъобразно издадено и извън правомощията на Общинския съвет.
В следващите години от Общината многократно констатират, че кметът на Лесковдол и техническата служба почти изцяло бездействат по казуса с новите строежи, което води до влошаване на положението с броя на вилите. Друг проблем е, че новите постройки – в голямата си част незаконни – са масивни или полумасивни и рязко контрастират с местните къщи.
Към 1975 година незаконните вили наброяват 341, включително временни жилищни бараки, докато към декември 1978 година бройката на градежите вече възлиза на 489, което е сред най-високите показатели в общината. През следващите години Лесковдол остава едно от селата в Свогенско с най-висок брой незаконни жилищни строежи, като увеличаването им създава трудности и в електрозахранването на селото.

Източници:
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 14, лист 46, 72
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 15, лист 8
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 2, лист 275
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 8, лист 387
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 17, лист 263, 264
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 52
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 19, лист 114
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, лист 267
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 25, лист 394
- Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия за деятелността ѝ от 1 януарий 1929 до 31 декемврий 1929 година. Част 1. София, печатница „Надежда“, 1930. стр. 112
- Централен държавен архив, фонд 720, опис 5, архивна единица 84, снимка 68-1341-7