Още през 20-те години на миналия век започнало по-интензивно планиране и създаване на регулационни планове за селата в Софийско. Лесковдол, редом с други балкански села, било обявено за неподходящо за планиране именно заради разпръснатия си и планински характер, поради което за селото не се създали строителни линии или устройствен план. Това създава големи проблеми няколко десетилия по-късно, когато започва строежът на вили.
Тази тенденция започнала в Свогенската община засилено от средата на 60-те години на 20. век. Строели се вилни имоти – било то масивни или паянтови – като Лесковдол било едно от по-засегнатите села. От Общината започнали да налагат наказания като актове, събаряния или конфискуване на строителните материали, но това не водело до почти никакъв ефект, поради което Свогенският общински съвет взел решение да забрани продажбата на недвижими имоти в Лесковдол. По онова време почти всяка покупка на имот в селото била с идея за вилно строителство. Забраната влязла в сила през юни 1971 година, като тя обхващала Лесковдол и землището му, особено махалите около центъра.
Идеята била строителството да се спре, а Общината да може да планира зоната около центъра на селото като вилна. Само няколко месеца по-късно обаче Съветът сам отменил решението си след оспорване на забраната от районния прокурор, тъй като то било незаконосъобразно издадено и извън правомощията на Общинския съвет.
В следващите години от Общината многократно констатирали, че кметът на Лесковдол и техническата служба почти изцяло бездействали по казуса с новите строежи, което водело до влошаване на положението с броя на вилите. Друг проблем бил, че новите постройки – в голямата си част незаконни – били масивни или полумасивни и рязко контрастирали с местните къщи.
Към 1975 година са изброени 341 незаконни вили, включително временни жилищни бараки, докато към декември 1978 година бройката на градежите вече възлизала на 489, което е сред най-високите показатели в общината. През следващите години Лесковдол остава едно от селата в Свогенско с най-висок брой незаконни жилищни строежи, като тяхното възникване създавало трудности и в електрозахранването на селото.
Източници:
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 14, лист 46, 72
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 15, лист 8
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 2, лист 275
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 8, лист 387
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 17, лист 263, 264
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 52
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 19, лист 114
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, лист 267
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 25, лист 394
- Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия за деятелността й от 1 януарий 1929 до 31 декемврий 1929 година. Част 1. София, печатница „Надежда“, 1930. стр. 112