Администрация

След Освобождението Лесковдол принадлежи към община Лакатник, редом със селата Бов и Лакатник. През 1887 година преминава в новосформираната Рединска община, която е съставена от селата Редина и Лесковдол, a за кратко време включва и село Желен.

През годините жителите на Редина искат от Софийския окръжен съвет общината им да се закрие, а съставните ѝ села – Редина и Лесковдол – да бъдат присъединени към Свогенската община. Лесковдолчани обаче са против това и така община Редина продължава да съществува.

Със заповед №2903 на министъра на вътрешните работи от 23.08.1934 година Рединската община се закрива, а селата Лесковдол и Редина стават част от община Своге, към която са и до днес.

Кметство

Още от 1946 година Общинският съвет в Своге планира изграждане на постройка за пълномощничество в Лесковдол, като първоначална дата за завършване на проекта е 1948 година. Строежът обаче така и не се състои, поради което започва търсене на помещение под наем. Същевременно до обособяване на специално помещение лесковдолският кмет работи в канцеларията на началното училище, като това пречи на работата на учителите.

При строежа на кооперативен дом в селото, започнат активно през 1959 година, е предвидено помещение за пълномощничество, където и се установява кметството на Лесковдол след завършване на строителните работи. Няколко години след демократичните промени кметството е изместено в отделна стая в сградата на затворилото вече основно училище, намиращо се в центъра на селото.

Mayor's office in Leskovdol, Bulgaria.
Кметското наместничество през март 2023 година

През лятото на 1999 година кметството в селото затваря врати поради намаляващия брой жители и се трансформира в кметско наместничество. Оттогава насам Лесковдол се обслужва от кметски наместник.

През есента на 2024 година е извършен частичен ремонт на сградата, който включва строително-ремонтни дейности по покрива, улуците, фасадата и вътрешните помещения.

Сградата на кметското наместничество в Лесковдол след ремонта. The Leskovdol town hall after the renovation of the facade.
Кметското наместничество след ремонта

Източници:

  • Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 83
  • Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 12, лист 61
  • Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 20, лист 24
  • Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 65
  • Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 105
  • Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 14, лист 405
  • Държавен вестник, год. V, бр. № 73, 12.07.1883 г., стр. 685
  • Държавен вестник, год. IX, бр. № 55, 23.05.1887 г., стр. 27
  • Държавен вестник, год. LVI, бр. № 120, 27.08.1934 г., стр. 1892
  • Национален регистър на населените места към НСИ
  • Софийската окръжна постоянна комисия. Протоколи на Софийския окръжен съвет за втора редовна сесия през 1903 г., извънредната за 1904 г. и третата редовна сесия – 1904 г. Враца, печатница „Труд“ на Ст. Цеков, 1905. стр. 260
  • Списък на градските и селските общини в Княжеството. София, Държавна печатница, 1887. стр. 29
  • Статистическо бюро на Българското Княжество. Списък на населените места по преброяването на 1 януарий 1881 г. София, Държавна печатница, 1885. стр. 104
  • Статистическо бюро на Българското Княжество. Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 1 януарий 1893 година. Книга 16: Софийски окръг. София, Държавна печатница, 1893. стр. 12
  • https://app.eop.bg/today/374639