Църква

Още по турско време в Лесковдол е имало параклис, за което свидетелства данъчен документ от октомври 1776 година, в който се споменава, че чрез църквата в село Лесковдол от местните е събран данък за издръжка на охраняващите части срещу хайдутите в Софийско. Параклисът най-вероятно се е намирал в старата част на Лесковдол, в местността Село, където било основано първоначално селото. Други данни, че в селото е имало някаква църковна активност, се предоставят от черковен сборник от 19. век, който се използвал в района. На някои от листата му имало поменици с по-важни имена от района, сред които имената на двама жители на Лесковдол. Жители на селото са дарили и средства за известния дървен полилей „Хоро“ в манастир „Седемте престола“, подарен на обителта през 1815 година.

Протоколи на Свогенското църковно настоятелство от 1928 година пък говорят за черква в Лесковдол, без обаче да се дават подробности дали става дума за малка черква или параклис. Тя се е намирала на мястото на настоящия храм, като по думи на местните при строежа на днешната църква „Св.пророк Илия“ в нея е вграден същестуващия допреди това на мястото параклис.

Archive photo of Leskovdol's church and old school.
Църквата и магерницата в оригиналния ѝ вид. Автор: Мария Чамова

В селото днес има една-единствена църква, която е кръстена на Свети пророк Илия. Построена е през 1930 година, а цялостно довършена през 1933 година, когато е и осветена от епископ Антим Траянополски. Към църквата била построена магерница, впоследствие приютила първото селско училище. През месец март 1933 година църковното настоятелство на Лесковдол сключило договор с иконописеца Карл Йорданов за изографисването на 12 апостолски икони, както и по една на свети Илия, свети Стефан, Тайната вечеря и Възнесение Господне. Иконите били предназначени за новата църква, а от настоятелството платили за тях 8300 лева.

Самата църква е построена от камък и измазана с вар и пясък. Майсторът-строител е Кръскьо Минов, родом от Лесковдол, а ктиторите са Мито Паунов, Митър Антов, Кола Райчинов и Горян Илиев.

Размерите на сградата са следните: дължина 9,5 метра, широка 6 метра, височина 4,5 метра. Стените са с дебелина 60 см. Има три странични купола. Таванът е дървен, без колони, поддържан директно от стените. На фасадата, вляво от входната врата, е поставена паметна плоча с имената на загиналите във войните между 1912 и 1918 година мъже от селото.

Интериорът е съставен от иконостас и владишки трон от чамови дъски, без дърворезби, боядисани в тъмновинен цвят. Стените не са изографисани, няма притвор. Църквата разполагала с антиминс от 1928 година, който бил осветен от Софийската митрополия и съдържал частици от свети мощи.

Към началото на 21. век инвентарът е почти изцяло липсващ, включително част от иконите, а самата църква стои заключена, с изключение на големите празници. През 2013 година е извършен основен ремонт и реставрация на фасадата, а през 2024 сградата е варосана.

Населението в селото е източноправославно, като според статистическите данни в Лесковдол не са се и към момента не се изповядват други вери.

Галерия


Източници:

  • Богданов, Иван. Български твърдини: Книжовни огнища, крепости, манастири в София и Софийско. София, издателство „Народна просвета“, 1971. стр. 108
  • Въпросник-архив на Софийската митрополия от 1951 г., събиращ сведения за всички църкви в епархията
  • Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр. 35
  • Дичева, Виолета. Лесковдол – приливи на незабрава. София, рекламна агенция „Очи“, 2023. стр. 51
  • Държавен архив-София, фонд 1160К, опис 1, архивна единица 13, лист 13
  • Статистическо бюро на Българското Княжество. Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януарий 1881 година. София, печатница „Б. Зилбер“, 1890. стр. 280
  • Цветкова, Бистра. Хайдутството в българските земи през 15/18 век. Том 1. София, издателство „Наука и изкуство“, 1971. стр. 380
  • Централен държавен архив, фонд 1784К, опис 1, архивна единица 365
  • Цонев, Беню. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Том 2. София, Държавна печатница, 1923. стр. 182
  • Чавръков, Георги. Български манастири: Паметници на историята, културата и изкуството: (Албум). София, издателство „Наука и изкуство“, 1974. стр. 176