Още по турско време в Лесковдол имало параклис, за което свидетелства данъчен документ от октомври 1776 година, в който се споменава, че чрез църквата в село Лесковдол от местните е събиран данък за издръжка на охраняващите части срещу хайдутите в Софийско. По-скоро ставало дума за параклис, който най-вероятно се е намирал в старата част на Лесковдол, в местността Село, където било основано първоначално селото. Други данни, че в селото е имало някаква църковна активност, се предоставят от черковен сборник от 19. век, който се използвал в района. На някои от листата му имало поменици с по-важни имена от района, сред които и имената на двама жители на Лесковдол. Жители на селото дарили и средства за известния дървен полилей „Хоро“ в манастир „Седемте престола“, подарен на обителта през 1815 година.
Според протоколи на Софийския епархийски духовен съвет от 1890 година в Лесковдол нямало изградена църква. Това, най-вероятно, било следствие от разтурянето на старото купно селище след Освобождението и разпръскването на населението в отделни махали. В края на 90-те години на 19. век игуменът на манастир „Седемте престола“ – дядо Андрей – направил параклис в Лесковдол. На картите от края на 19. – самото начало на 20. век параклис в селото е обозначен единствено в района на днешната селска църква, където се оформял тогавашният нов център на селото. През 1899 година вече има данни за Лесковдолска енория, което потвърждава наличието на параклис в селото по онова време.
Строеж на новата църква
Според книга-въпросник на Софийската митрополия от 1951 година строежът на днешната църква в Лесковдол – „Свети пророк Илия“ – започнал през 1930 година и бил цялостно довършен през 1933 година. По думите на местните на мястото ѝ имало стар параклис, който при строежа бил вграден в новия храм. Възможно е да става въпрос за същия, изграден от игумена на „Седемте престола“ в края на 19. век.
Строителните дейности по новата църква започнали по-активно през 1932 година, след сформирането на църковно настоятелство, каквото през предходните няколко години липсвало. В края на юни 1932 и на май 1933 година Софийският епархийски духовен съвет одобрил протоколи на Лесковдолското църковно настоятелство, касаещи изразходването на сумата от 10,000 лева. Тя била предвидена за направата на владишки трон и иконостас, а впоследствие средствата били използвани и за „измазване и дюшетисване на новостроящата се църква в с. Лесковдол“.
Иконите за новия храм – 12 апостолски и по една на свети Илия, свети Стефан, Тайната вечеря и Възнесение Господне – били готови през месец юни същата година. Те били изографисани от иконописеца Карл Йорданов по поръчка на църковното настоятелство, а цената им била 8300 лева. През август същата година настоятелството на новия храм отправило молба към Софийския епархийски духовен съвет да му бъдат дарени богослужебни книги – свето Евангелие, Апостол, Служебник и Требник.
Църквата „Свети пророк Илия“ е осветена от епископ Антим Траянополски, като не е ясно кога точно е станало освещаването. По всяка вероятност обаче то е било през втората половина на 1933 година. Четири години по-късно – през 1937 година – към църквата била построена магерница, в която между 1938 и 1967 година се помещавало първото селско училище.
Постройка
Самата църква е построена от камък и измазана с вар и пясък. Майсторът-строител е Кръскьо Минов, родом от Лесковдол, а ктиторите са Мито Паунов, Митър Антов, Кола Райчинов и Горян Илиев.
Вдясно: оригиналната фасада на църквата
Размерите на сградата са следните: дължина 9,5 метра, широчина 6 метра, височина 4,5 метра. Стените са с дебелина 60 см. Има три странични купола. Таванът е дървен, без колони, поддържан директно от стените. На фасадата, вляво от входната врата, е поставена паметна плоча с имената на загиналите във войните между 1912 и 1918 година мъже от селото.
През 2013 година е извършен основен ремонт и възстановяване на фасадата. През 2024 година църквата е варосана, а ламарините на куполите частично отремонтирани.
Вдясно: белосаната фасада, 2024 година.
Интериор
Интериорът е съставен от иконостас и владишки трон от чамови дъски, боядисани в тъмновинен цвят. Няма дърворезби. Стените не са изографисани, липсва притвор. Църквата разполага с купел, свещници, аналой, стар шкаф за свещи, две малки маси, няколко стола, както и единични бройки други предмети. Преди време имало антиминс, който бил осветен от Софийската митрополия и съдържал частици от свети мощи. В наши дни храмът стои заключен, с изключение на големите празници.
Населението в селото е източноправославно, като според статистическите данни в Лесковдол не са се и към момента не се изповядват други вери.
Бюджет на храма
Най-големият приход на храма в селото – докато бил действащ – идвал от продажбата на восъчни свещи, като за 1945 година, например, били продадени около 4 килограма. Голям приход носели също таксите за ценни книжа – кръщелни свидетелства, венчални свидетелства, вули, както и преписи от изброените. Извършването на венчавки, кръщенета, погребения, постъпленията в дискоса, даренията, както и приходите от църковни имоти също допринасяли към църковния бюджет.
Сред по-големите разходи били тези за восъчни свещи, ценни книжа, възнаграждение за членовете на настоятелството, канцеларски материали, пощенски разходи, поддръжка на сградата, осветление, богослужебни книги, тамян, покъщина и одежди. Един най-големите годишни разходи била заплатата на църковния певец, който също имал функция на прислужник и свещопродавач. Приходите и разходите на църквата почти винаги се изравнявали поради факта, че храмът бил малък, а източниците на приход ограничени.
Енория
Още в края на 19. век се говори за Лесковдолска енория със свои енорийски свещеник и църковни настоятели. През годините в състава на енорията влизали и други села, сред които Еленов дол и Брезовдол. При липса на енорийски свещеник жителите на селото били обслужвани от служител на съседните енории – Желен, Редина или Осеновлаг. Към 40-те години на 20. век Лесковдол окончателно преминава към Рединската енория.
Галерия
Източници:
- Богданов, Иван. Български твърдини: Книжовни огнища, крепости, манастири в София и Софийско. София, издателство „Народна просвета“, 1971. стр. 108
- „Будилник“ – вестник за политика, култура и стопанство. Своге, год. III, бр. № 17-65, 01.10.1930 г., рубрика „Желенската енория се закри“
- Въпросник-архив на Софийската митрополия от 1951 г., събиращ сведения за всички църкви в епархията
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр. 35
- Дичева, Виолета. Лесковдол – приливи на незабрава. София, рекламна агенция „Очи“, 2023. стр. 51
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 1, лист 26
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 3, лист 34, 35
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 6, лист 120
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 21, лист 37, 38, 235
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 22, лист 238, 239
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 25, лист 29, 105, 115
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 27, лист 27, 138, 158, 172, 173
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 29, лист 36
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 44, лист 459
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 133, лист 204, 205, 206, 207
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 145, лист 81
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 188, лист 72, 73, 74, 75
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 242, лист 34, 35, 36
- Статистическо бюро на Българското Княжество. Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януарий 1881 година. София, печатница „Б. Зилбер“, 1890. стр. 280
- Топалов, Антим иеромонах. Спилков, А. Седемте престола: кратка история на манастира „Рождество пресвятыя Богородицы“. София, печатница „Тройка“, 1947. стр. 27
- Цветкова, Бистра. Хайдутството в българските земи през 15/18 век. Том 1. София, издателство „Наука и изкуство“, 1971. стр. 380
- Централен държавен архив, фонд 231К, опис 9, архивна единица 333
- Централен държавен архив, фонд 1784К, опис 1, архивна единица 365
- Цонев, Беню. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Том 2. София, Държавна печатница, 1923. стр. 182
- Чавръков, Георги. Български манастири: Паметници на историята, културата и изкуството: (Албум). София, издателство „Наука и изкуство“, 1974. стр. 176