Още по турско време в Лесковдол имало параклис, за което свидетелства данъчен документ от октомври 1776 година, в който се споменава, че чрез църквата в село Лесковдол от местните е събиран данък за издръжка на охраняващите части срещу хайдутите в Софийско. Параклисът най-вероятно се е намирал в старата част на Лесковдол, в местността Село, където било основано първоначално селото. Други данни, че в селото е имало някаква църковна активност, се предоставят от черковен сборник от 19. век, който се използвал в района. На някои от листата му имало поменици с по-важни имена от района, сред които и имената на двама жители на Лесковдол. Жители на селото дарили и средства за известния дървен полилей „Хоро“ в манастир „Седемте престола“, подарен на обителта през 1815 година.
Протоколи на Свогенското църковно настоятелство от 1928 година пък говорят за черква в Лесковдол, без обаче да се дават подробности дали става дума за малка черква или по-скоро параклис. По думите на местните тя се е намирала на мястото на днешния храм, като при строежа на настоящата църква старата черква-параклис била вградена в новата. Новият храм, носещ името „Свети пророк Илия“, бил построен през 1930 година и цялостно довършен през 1933 година, когато е и осветен от епископ Антим Траянополски.
През месец март 1933 година църковното настоятелство на Лесковдол сключило договор с иконописеца Карл Йорданов за изографисването на 12 апостолски икони, както и по една на свети Илия, свети Стефан, Тайната вечеря и Възнесение Господне. Иконите били предназначени за новата църква, а от настоятелството платили за тях 8300 лева.
През 1937 година към църквата била построена магерница, в която между 1938 и 1967 година се помещавало първото селско училище.
Самата църква е построена от камък и измазана с вар и пясък. Майсторът-строител е Кръскьо Минов, родом от Лесковдол, а ктиторите са Мито Паунов, Митър Антов, Кола Райчинов и Горян Илиев.
Вдясно: оригиналната фасада на църквата
Размерите на сградата са следните: дължина 9,5 метра, широчина 6 метра, височина 4,5 метра. Стените са с дебелина 60 см. Има три странични купола. Таванът е дървен, без колони, поддържан директно от стените. На фасадата, вляво от входната врата, е поставена паметна плоча с имената на загиналите във войните между 1912 и 1918 година мъже от селото.
Вдясно: белосаната фасада, 2024 година.
Интериорът е съставен от иконостас и владишки трон от чамови дъски, боядисани в тъмновинен цвят. Няма дърворезби. Стените не са изографисани, липсва притвор. Църквата разполагала с антиминс от 1928 година, който бил осветен от Софийската митрополия и съдържал частици от свети мощи.
Към началото на 21. век част от оригиналния инвентар липсва, включително част от иконите, а самата църква стои заключена, с изключение на големите празници. През 2013 година е извършен основен ремонт и реставрация на фасадата. През 2024 църквата е варосана, а ламарините на куполите частично отремонтирани.
Населението в селото е източноправославно, като според статистическите данни в Лесковдол не са се и към момента не се изповядват други вери.
Галерия
Източници:
- Богданов, Иван. Български твърдини: Книжовни огнища, крепости, манастири в София и Софийско. София, издателство „Народна просвета“, 1971. стр. 108
- Въпросник-архив на Софийската митрополия от 1951 г., събиращ сведения за всички църкви в епархията
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр. 35
- Дичева, Виолета. Лесковдол – приливи на незабрава. София, рекламна агенция „Очи“, 2023. стр. 51
- Държавен архив-София, фонд 1156К, опис 1, архивна единица 44, лист 459
- Държавен архив-София, фонд 1160К, опис 1, архивна единица 13, лист 13
- Статистическо бюро на Българското Княжество. Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януарий 1881 година. София, печатница „Б. Зилбер“, 1890. стр. 280
- Цветкова, Бистра. Хайдутството в българските земи през 15/18 век. Том 1. София, издателство „Наука и изкуство“, 1971. стр. 380
- Централен държавен архив, фонд 1784К, опис 1, архивна единица 365
- Цонев, Беню. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Том 2. София, Държавна печатница, 1923. стр. 182
- Чавръков, Георги. Български манастири: Паметници на историята, културата и изкуството: (Албум). София, издателство „Наука и изкуство“, 1974. стр. 176