Училища

Към 1888 година само 1 човек от всички 472 жители в Лесковдол е грамотен, а липсата на интерес към образованието е повсеместна – голяма част от хората крият децата си и не ги пускат от страх, че училището ще ги отнеме от полската и домашната работа. Към 1889 година в Лесковдол има 95 деца до 12-годишна възраст, които подлежат на задължително образование, но нито едно от тях не посещава училище. В края на 1899 година Лесковдол е едно от 11 села в околията, останали все още без училище, като децата, желаещи да учат, са принудени да ходят до Редина.

За пръв път официални сведения за училище в селото се откриват при преброяване на сградите от края на 1900 година, когато е записано, че една от къщите служи и като училище. През следващите години обаче липсват данни за училище, като по всяка вероятност то затваря при липса на средства, неподходящо помещение или малък брой деца – често срещано явление при малките училища в онези години. През 1920 година и годините след това има данни за училище в Лесковдол, помещавано в частна къща, както и за учители, преподаващи в селото. Това положение обаче е за кратко, като скоро селото отново остава без работещо школо, а децата ходят да учат в Редина. Всичко това се променя с откриването на първото официално училище в селото през 1938 година.

Начално училище „Христо Ботев“

---

На 17 октомври 1938 година в сградата на магерницата в Лесковдол отваря врати първото официално селско училище. То е начално и е открито без одобрението или знанието нито на Министерството на народната просвета, нито на местните власти. Налага се дори определянето на учебен район между Редина и Лесковдол, тъй като се оказва, че новото начално училище не може да побере всички деца от селото, а същевременно в школото в стария център на Редина, където иначе учели децата от Лесковдол, остават празни две големи учебни стаи.

Самата сграда на магерницата е построена през 1937 година от местните по стопански начин. След обособяването ѝ като училище четирите ѝ стаи са разпределени по следния начин: 2 учебни, една за канцелария и една стая, в която живее учителят. Долният етаж служи за училищна трапезария.

През май 1941 година Фондът за кооперативен строеж на народни училища отпуска 20 000 лева безвъзмездна помощ за изграждане на пристройка към сградата. Отпуснатите средства не достигнат за фасадата, която е напълно довършена едва през 1946 – 1947 година, когато Община Своге отпуска 30 000 лева за измазване и баданосване на сградата. След пристрояването цялото училище е с квадратура 152 кв.м, от които две училищни стаи с обща площ 55 кв.м и 3 стаи със служебни и жилищни цели. Площта на двора е 5447 кв.м, като той е залесен с овощни дръвчета, ограден с тараби и тръни и обхваща цялото бѝло между гробищата, селската църква и река Къси дол.

Капацитетът на цялото училище е 85 деца. То разполага със собствени земи из землището на Лесковдол – 200 декара гора в местността Крупаро, както и нива и ливада. Част от тези земи са отредени с такава цел още в края на 19. век, преди изобщо да има училище в селото, а приходите от имотите отиват за училищното настоятелство.

В началото училището е кръстено „Княз Симеон“ в чест на наскоро родения син на Цар Борис III. Учителите са двама, като те преподават на две смесени паралелки – една I и III клас, а другата II и IV.

В школото са изнасяни беседи, вечеринки и пиеси, които засягат образователни и здравни теми, както и такива от обществения живот. В началото на декември 1944 година училището затворя временно, тъй като и двамата учители напускат.

След политическите промени от 1944 година името на школото е сменено на „Христо Ботев“, а броят на учителите временно увеличен. С годините учениците намаляват поради изселване на жители, които са засегнати от липсата на работа в селото. През 1966 година училището е обявено за защитено, но въпреки това година по-късно, през 1967 година, е закрито заради малкия брой деца. Останалите ученици са пренасочени към другото училище, намиращо се в центъра на селото.

След затварянето на училището започва спор между Българската патриаршия и Община Своге за собствеността на сградата и земите ѝ. Спорът е разрешен през 1968 година, когато земите и сградата са разпределени поравно между Свогенската община и Патриаршията.

Между 1972 и 1974 година бившите училищни стаи се използват като склад на ЗШИ „Република“, а след освобождаването им сградата остава неизползвана, с изключение на приземния етаж, който и в наши дни се отваря за курбана при селската църква „Св. пророк Илия“.

1941	1942	1943	1944	1945	1949	1950	1952	1953	1957	1967
81	77	59	54	45	65	68	48	52	37	10

Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“

---

След промяната на междуселските граници през 1948 година основното училище на село Редина, носещо името „Св. св. Кирил и Методий“, преминава към Лесковдол и така става второто учебно заведение в селото. Самото училище е основано още през 1880 година, като строежът на настоящето му здание започва през 1931 година, завършва през 1937 – 1938 година, а довършителните работи, включително по фасадата, приключват няколко години по-късно със средства от Българската земеделска и кооперативна банка. Големи заслуги за построяването на училището има рединският учител Димитър Илиев Стоянов, който започва борбата за строеж на нова хигиенична сграда, дава свои средства за инженери, майстори, архитекти и работници, както и многократно ходатайства в Своге и София за започването на градежа.

При първоначалното търсене на място за строежа на нова сграда са избрани две места – днешното, което тогава е част от Редина, и друго място в Лесковдол, което всъщност е предпочетено от назначената по въпроса комисия. Лесковдолчани обаче отказват и избират училището да бъде построено на днешното си място, тъй като така е удобно за жителите от всички махали. Самото училище е строено с оглед да служи и на Редина, и на Лесковдол. В строежа участват хора от 130 домакинства в Лесковдол и от 40 домакинства в Редина. Двуетажната сграда е с капацитет 160 ученици, разполага с мазе и шест стаи, от които пет учебни и една учителска.

След промяната на междуселските граници през октомври 1948 година ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ преминава от Редина към Лесковдол. Към онзи момент в него има трима прогимназиални и двама начални учители, които общо преподават на над 120 ученици. В училището учат основно деца от Лесковдол и Редина, но също и от близките махали на Буковец. Според доклад на директора на училището за 1955 година голяма част от учениците изминават по 4 – 5 километра в посока, което оказва влияние върху учебния им процес и успеха им.

Училището разполага с градина и малка нива, чието стопанисване е част от учебния процес. През 1958 година първият етаж на сградата е електрифициран, а водоснабдяване е осигурено косвено под формата на чешма до сградата и то значително късно – през 1963 година. Към училището през 1958 година е обособена спортна площадка, която обаче е унищожена заради строежа на селския магазин и възстановена чак през 1969 година. През годините в училището работи и трапезария.

Заради приемането през 1959 година на Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна Република България се налага Община Своге да планира разкриване на паралелка за 8 клас в училището, в която се очаква да учат и деца от закрития прогимназиален курс в махала Локва на съседното село Редина. Планът е паралелката да се открие за учебната 1962/63 година, като от Общината предвиждат изграждане на пристройка с 4 – 6 класни стаи и физкултурен салон, а строителството трябва да бъде завършено до 1962 година. През 1961 година крайният срок е отложен за 1964 – 1965 година, а година по-късно идеята е изцяло изоставена, тъй като децата в основното училище вече са едва 84.

Поради намаляващия брой ученици започват планове за закриването на прогимназиалния курс в Лесковдол и настаняване на учениците от селото в общежитие към училището в Своге. Вместо това обаче се взема решение да им бъдат предоставени карти за транспорт за автобусната линия Своге – Лесковдол, така че да продължат обучението си в града. Самото закриване на прогимназиалния курс става през 1969 година, което променя статута на училището от основно в начално. Обучението вече става в една паралелка, която е присъединена административно към началното училище в свогенския квартал „Дренов“.

През 1974 година Общината започва да търси места за възможни детски градини за децата от град Своге, като едно от предложенията е долният етаж от училището в Лесковдол. Идеята е той да бъде преобразуван в детска градина за 26 деца, които да се извозват с автобус. Въпреки напредналите планове предложението така и не е осъществено.

През 1977 година против волята на Свогенския общински съвет училището е закрито. През пролетта на 1978 година обаче общинските съветници успяват да убедят Окръжния народен съвет да промени своето по-раншно решение и да отвори отново школото. Въпреки усилията повторното отваряне е само за една година, след което училището е закрито отново – през 1979 година – този път окончателно. Непосредствено след затварянето директорът на свогенския завод „Хаджи Димитър“ отправя искане до Общинския съвет сградата да бъде използвана за работнически профилакториум за лечение на работници, като по предложението така и не се взема решение.

1937	1942	1945	1950	1953	1957	1962	1972	1975	1976
139	156	142	126	150	121	84	24	12	6

В наши дни сградата, намираща се на главния път за Лесковдол, приютява кметското наместничество, като част от помещенията са обособени с обществена функция – провеждане на събрания, празници и прочее.

Източници:

• Бракалов, Иван. Материали за изучаване на учебното дело в България. Книга 6: Спомени и бележки по учебното дело. София, Държавна печатница, 1927. стр. 204
• „Будилник“ – вестник за политика, култура и стопанство. Своге, год. IV, бр. № 11 – 83 и 12 – 84, 15.07.1931 г., рубрика „Едно напомняне“
• Българска телеграфна агенция, отдел „Фото и видео архив“
• Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, издателство „Медицина и физкултура“, 1961. стр. 127
• Главна дирекция на статистиката на Царство България. Преброяване на сградите в Царство България на 31 декември 1920 година. Книга 1: Общи резултати. София, Държавна печатница, 1924. стр. 90
• Главна дирекция на статистиката. Статистика на образованието в Царство България: учебни 1911/1912 – 1918/1919 години. София, Държавна печатница, 1926. стр. 412
• Дирекция на статистиката на Княжество България. Земледелческа статистика през 1897 година. Разпределение на земите по категории, притежания и парчета по населени места. София, Държавна печатница, 1903. стр. 133
• Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на сградите в Княжество България на 31 декември 1900 година. София, печатница „Габрово“, 1905. стр. 195
• Дичева, Виолета. Лесковдол – приливи на незабрава. София, рекламна агенция „Очи“, 2023. стр. 82
• Държавен архив – София, фонд 234, опис 1, архивна единица 1906, лист 10, 11, 17
• Държавен архив – София, фонд 234, опис 1, архивна единица 1907, лист 10, 11
• Държавен архив – София, фонд 425, опис 1, архивна единица 36, лист 17
• Държавен архив – София, фонд 425, опис 1, архивна единица 42, лист 2
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 16, лист 3
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 20, лист 98
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 32, лист 93
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 33, лист 40
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 37, лист 74
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 43, лист 95
• Държавен архив – София, фонд 544K, опис 1, архивна единица 46, лист 103
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 50, лист 73, 121, 122
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 56, лист 10, 253
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 57, лист 9, 122
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 59, лист 135
• Държавен архив – София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 60, лист 33, 89, 157, 195
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 16
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 81
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 13, лист 55
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 85
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 42, лист 108
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 2, лист 142, 219, 227, 228
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 92
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 6, лист 7, 83
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 185
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 10, лист 102
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 12, лист 74
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 16, лист 131
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 20, лист 8, 114, 115
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 9, 136, 137, 148
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 6, лист 267
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 10, лист 171
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 14, лист 67
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 15, лист 240
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 16, лист 34
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 18, лист 25
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 19, лист 29
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 1, лист 255
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 6, лист 7, 9, 314
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 17, лист 94, 95
• Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 230, 231
• Държавен архив – София, фонд 614, опис 5, архивна единица 92, лист 98, 99
• Държавен архив – София, фонд 614, опис 5, архивна единица 169, лист 37
• Държавен архив – София, фонд 614, опис 5, архивна единица 382, лист 132
• Държавен архив – София, фонд 747К, опис 1, архивна единица 2, лист 78
• Държавен архив – София, фонд 747К, опис 1, архивна единица 3, лист 78
• Държавен архив – София, фонд 1207К, опис 1, архивна единица 167, лист 199
• Иречек, Константин. Главно изложение до Негово Височество княза върху положението на учебното дело в Княжество България. София, Държавна печатница, 1882. стр. 12
• Княжество България – Дирекция на статистиката. Статистика на училищата в Княжество България през учебната 1896 – 97 година. Част II Основни училища – подробности по общини и населени места. София, книгопечатница на Христо Бъчеваров, 1899. стр. 228
• Министерство на народното просвещение. сп. „Училищен преглед“: Година 8, Официален отдел, кн.4. София, печатница „Просвещение“, 1903. стр. 67
• Министерство на народното просвещение. сп. „Училищен преглед“: Година 27, Официален отдел, кн.1. София, 1928. стр. 18, 19
• Министерство на народното просвещение. Архив на Министерството на народното просвещение. Година 1, Официален отдел, кн.4. София, 1909. стр. 98
• Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия за деятелността ѝ от 1.01.1931 до 31.12.1931 година. София, печатница „Надежда“, 1931. стр. 74
• Паспорт на основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (№2875), съхраняван в Националния музей на образованието – Габрово
• Паспорт на начално училище „Христо Ботев“ (№2876), съхраняван в Националния музей на образованието – Габрово
• Статистика на всички деца в България, подлежащи на задължително учение, както и на ония, които са изпълнявали това през 1888 – 1889 учебна година. София, Държавна печатница, 1889. стр. 128, 129
• Статистическо бюро на Българското Княжество. Резултати от преброяване на населението в Северна и Южна България на 1 януарий 1888 година. Кн. 18: Софийски окръг. София, Държавна печатница, 1888. стр. 84
• Статистическо бюро на Българското Княжество. Статистика за училищата в Княжество България през учебната 1894/1895 година. Част 1. София, Държавна печатница, 1897. стр. 326
• Централен държавен архив, фонд 142, опис 6, архивна единица 94, лист 90
• Централен държавен архив, фонд 165, опис 12, архивна единица 1198, лист 2, 7
• Централен държавен архив, фонд 288К, опис 3, архивна единица 1330, лист 34
• Централен държавен архив, фонд 288К, опис 3, архивна единица 1374, лист 81
• Централен държавен архив, фонд 371К, опис 4, архивна единица 2793, лист 1, 2, 3