Училища

Към 1888 година само 1 човек от всички 472 жители в Лесковдол бил грамотен, а липсата на интерес към образованието била повсеместна – голяма част от хората криели децата си и не ги пускали от страх, че училището ще ги отнеме от полската и домашната работа. Към 1889 година в Лесковдол имало 95 деца до 12-годишна възраст, които подлежали на задължително образование, но нито едно от тях не посещавало училище. В края на 1899 година Лесковдол е едно от 11 села в околията, което било все още без училище, като децата, желаещи да учат, трябвало да ходят до Редина.

За пръв път официални сведения за училище в селото се откриват при преброяване на сградите от края на 1900 година, когато било записано, че една от къщите служи и с функция на училище. През следващите години обаче липсват данни за училище, като по всяка вероятност то затваряло при липса на средства, неподходящо помещение или малък брой деца – често срещано явление при малките училища в онези години. През 1920 година и годините след това има данни за училище в Лесковдол, помещавано в частна къща, както и за учители преподаващи в селото. След 1927 година отново липсва каквато и да е информация за работещо училище в Лесковдол, като децата трябвало да ходят да учат в Редина. Това положение се променя с откриването на първото официално училище в селото през 1938 година.

Начално училище „Христо Ботев“


The old elementary school in Leskovdol, Bulgaria.
Старото училище отвън

На 17 октомври 1938 година в сградата на магерницата в Лесковдол отваря врати първото официално селско училище. То било начално и открито без одобрението или знанието нито на Министерството на народната просвета, нито на местните власти. Наложило се дори определянето на учебен район между Редина и Лесковдол, тъй като се оказва, че новото начално училище не можело да побере всички деца от селото, а същевременно в съседно Редина – където иначе учели децата от Лесковдол – останали две големи празни учебни стаи.

Самата сграда на магерницата била построена през 1937 година от местните по стопански начин. След обособяването ѝ като училище четирите стаи били разпределени по следния начин: 2 учебни, една за канцелария и стая, в която живеел учителят, а долният етаж служел за трапезария.

The old elementary school in Leskovdol, Bulgaria.
Стая в старата част на училището

През май 1941 година Фондът за кооперативен строеж на народни училища отпуска 20,000 лева безвъзмездна помощ за изграждане на пристройка към сградата. Отпуснатите средства не достигнали за фасадата, която била напълно довършена едва през 1946-1947 година, когато Община Своге отпуска 30,000 лева за измазване и баданосване на сградата. След пристрояването цялото училище било с квадратура 152 кв.м., от коeто две училищни стаи с квадратура 55 кв.м. и 3 стаи със служебни и жилищни цели. Дворът бил с площ 5447 кв. м., като бил залесен с овощни дръвчета и ограден с тараби и тръни. Капацитетът на цялото училище бил 85 деца. То разполагало със собствени земи из землището на Лесковдол, основно гори, приходите от които били за училищното настоятелство. Част от тях били заделени с такова предназначение още в края на 19. век.

В началото училището било кръстено „Княз Симеон“, като в него работили двама учители, които преподавали на две смесени паралелки – една I и III клас, а другата II и IV. Дворът бил голям и обхващал цялото бѝло между гробищата, селската църква и река Късѝ дол.

В школото били изнасяни беседи, вечеринки и пиеси, като били засягани образователни и здравни теми, както и такива от обществения живот. В началото на декември 1944 година училището затворило временно, тъй като и двамата учители напуснали.

The old elementary school in Leskovdol, Bulgaria.
Старата табела на училището, днес липсваща

След политическите промени от 1944 година името на школото е сменено на „Христо Ботев“, а броят на учителите временно увеличен. С годините учениците намалявали поради изселване на жители, които били засегнати от липсата на работа в селото. През 1966 година училището е обявено за защитено, като въпреки усилията обаче година по-късно, през 1967 година, е закрито заради малкия брой деца. Останалите ученици били пренасочени към главното селско училище.

The old elementary school in Leskovdol, Bulgaria.
Старата (вляво) и новата част на сградата. Пристрояването се отличава

The old elementary school in Leskovdol, Bulgaria.

След затварянето на училището започва спор между Българската патриаршия и Община Своге за собствеността на сградата и земите ѝ. Спорът бива разрешен през 1968 година, като земите и сградата са разпределени поравно между Свогенската община и Патриаршията.

Между 1972 и 1974 година бившите училищни стаи се използват като склад на ЗШИ „Република“, а след освобождаването им сградата остава неизползвана, с изключение на приземния етаж, който и в наши дни се отваря за курбана при селската църква „Св. пророк Илия“.

19411942194319441945194919501952195319571967
8177595445656848523710
Брой на учениците по години

Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“


След промяната на междуселските граници през 1948 година основното училище на село Редина, носещо името „Св. св. Кирил и Методий“ преминало към Лесковдол и така станало второто учебно заведение в селото. Самото училище било основано още през 1880 година, като строежът на настоящето му здание започва през 1931 година, завършен е през 1937-1938 година, а довършителните работи, включително по фасадата, са приключени няколко години по-късно със средства от Българската земеделска и кооперативна банка. Големи заслуги за построяването на училището има рединският учител Димитър Илиев Стоянов, който започнал борбата за строеж на нова хигиенична сграда, давал свои средства за инженери, майстори, архитекти и работници, както и многократно ходатайствал в Своге и София за започването на градежа.

The foundations of Leskovdol's central school.
Основите на училището, 1931 година. Автор: Софийска окръжна постоянна комисия

При първоначалното търсене на място за строежа на новата сграда били избрани две места – днешното, което тогава било част от Редина – и друго място, в Лесковдол, което всъщност било предпочетено от назначената по въпроса комисия. Лесковдолчани обаче отказали и предпочели училището да бъде построено на днешното си място, тъй като така било удобно за жителите от всички махали. Самото училище е строено и с оглед да служи и на Редина, и на Лесковдол. В строежа участвали хора от 130 домакинства в Лесковдол и от 40 домакинства в Редина. Сградата, която е на два етажа, разполагала с мазе и шест стаи, от които пет учебни стаи и една учителска, а капацитет ѝ бил 160 ученика.

След промяната на междуселските граници през октомври 1948 година ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ преминава от Редина към Лесковдол. Към онзи момент в него имало трима прогимназиални и двама начални учители, които общо преподавали на над 120 ученика. В училището учели основно деца от Лесковдол и Редина, но също и от близките махали на Буковец. Според доклад от училището за 1955 година голяма част от учениците изминавали по 4-5 километра в посока, което оказвало влияние върху учебния им процес и успеха им.

The old school in Leskovdol, Bulgaria.
Училището в центъра с бившата спортна площадка

Училището разполагало с градина и малка нива, чието стопанисване било част от учебния процес. През 1958 година първият етаж на сградата бил електрифициран, а водоснабдяване е осигурено косвено под формата на чешма до сградата и то значително късно – през 1963 година. Към училището през 1958 година бива обособена спортна площадка, която обаче била унищожена заради строежа на селския магазин и възстановена чак през 1969 година. През годините в училището работела трапезария.

Заради приемането през 1959 година на Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България се наложило Община Своге да планира разкриване на паралелка за 8 клас в училището, в която се очаквало да учат и деца от закрития прогимназиален курс в махала Локва на съседно Редина. Планът бил паралелката да се открие за учебната 1962/63 година, като от Общината предвиждали изграждане на пристройка с 4-6 класни стаи и физкултурен салон, а строителството трябвало да бъде завършено до 1962 година. През 1961 година крайният срок бил отложен за 1964-1965 година, а година по-късно идеята е изцяло изоставена, тъй като децата в основното училище вече били едва 84.

Поради намаляващия брой ученици започнали планове за закриването на прогимназиалния курс в Лесковдол и настаняването на учениците от селото в общежитие към училището в Своге, но вместо това се взело решение да им бъдат предоставени карти за транспорт за автобусната линия Своге-Лесковдол, за да продължат обучението си в града. Самото закриване на прогимназиалния курс станало през 1969 година, което променило статута на училището от основно в начално. Обучението ставало в една паралелка, която била присъединена административно към началното училище в свогенския квартал „Дренов“.

През 1974 година Общината започнала да търси места за възможни детски градини, като едно от предложенията било долният етаж от училището в Лесковдол да бъде преобразувано в детска градина за 26 деца, които да се извозват от Своге с автобус. Въпреки напредналите планове предложението така и не било осъществено.

The facade of the old school in Leskovdol, Bulgaria.
Бившето основно училище – поглед отпред

През 1977 година, срещу волята на Свогенския общински съвет, училището било закрито. През пролетта на 1978 година обаче общинските съветници успели да убедят Окръжния народен съвет да промени своето по-раншно решение и да отвори отново школото. Въпреки усилията повторното отваряне било само за една година, след което училището е закрито отново – през 1979 година – този път окончателно. Непосредствено след затварянето директорът на свогенския завод „Хаджи Димитър“ отправя искане до общинския съвет сградата да бъде използвана за работнически профилакториум за лечение на работници, като по предложението така и не се взело решение.

1937194219451950195319571962197219751976
1391561421261501218424126
Брой на учениците по години

В наши дни сградата, намираща се на главния път за Лесковдол, приютява кметското наместничество, като част от помещенията са обособени с обществена функция – провеждане на събрания, празници и прочее.

Източници:

  • Бракалов, Иван. Материали за изучаване на учебното дело в България. Книга 6: Спомени и бележки по учебното дело. София, Държавна печатница, 1927. стр. 204
  • Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, издателство „Медицина и физкултура“ 1961. стр. 127
  • Главна дирекция на статистиката на Царство България. Преброяване на сградите в Царство България на 31 декември 1920 година. Книга 1: Общи резултати. София, Държавна печатница, 1924. стр. 90
  • Главна дирекция на статистиката. Статистика на образованието в Царство България: учебни 1911/1912-1918/1919 години. София, Държавна печатница, 1926. стр. 412
  • Дирекция на статистиката на Княжество България. Земледелческа статистика през 1897 година. Разпределение на земите по категории, притежания и парчета по населени места. София, Държавна печатница, 1903. стр. 133
  • Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на сградите в Княжество България на 31 декември 1900 година. София, печатница „Габрово“, 1905. стр. 195
  • Дичева, Виолета. Лесковдол – приливи на незабрава. София, рекламна агенция „Очи“, 2023. стр. 82
  • Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 1906, лист 10, 11, 17
  • Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 1907, лист 10, 11
  • Държавен архив-София, фонд 425, опис 1, архивна единица 36, лист 17
  • Държавен архив-София, фонд 425, опис 1, архивна единица 42, лист 2
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 16, лист 3
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 20, лист 98
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 32, лист 93
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 33, лист 40
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 37, лист 74
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 43, лист 95
  • Държавен архив-София, фонд 544K, опис 1, архивна единица 46, лист 103
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 50, лист 73, 121, 122
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 56, лист 10
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 57, лист 9, 122
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 59, лист 135
  • Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 60, лист 33, 89, 157, 195
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 16
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 81
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 13, лист 55
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 85
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 42, лист 108
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 2, лист 142, 219, 227, 228
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 92
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 6, лист 7, 83
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 185
  • Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 10, лист 102
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 12, лист 74
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 16, лист 131
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 20, лист 8, 114, 115
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 9, 136, 137, 148
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 6, лист 267
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 10, лист 171
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 14, лист 67
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 15, лист 240
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 16, лист 34
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 18, лист 25
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 19, лист 29
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 1, лист 255
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 6, лист 7, 9, 314
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 17, лист 94, 95
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 230, 231
  • Държавен архив-София, фонд 614, опис 5, архивна единица 92, лист 98, 99
  • Държавен архив-София, фонд 614, опис 5, архивна единица 169, лист 37
  • Държавен архив-София, фонд 614, опис 5, архивна единица 382, лист 132
  • Държавен архив-София, фонд 747К, опис 1, архивна единица 2, лист 78
  • Държавен архив-София, фонд 747К, опис 1, архивна единица 3, лист 78
  • Иречек, Константин. Главно изложение до Негово Височество княза върху положението на учебното дело в Княжество България. София, Държавна печатница, 1882. стр. 12
  • Княжество България – Дирекция на статистиката. Статистика на училищата в Княжество България през учебната 1896-97 година. Част II Основни училища-подробности по общини и населени места. София, книгопечатница на Христо Бъчеваров, 1899. стр. 228
  • Министерство на народното просвещение. сп. „Училищен преглед“: Година 8, Официален отдел, кн.4. София, печатница „Просвещение“, 1903. стр. 67
  • Министерство на народното просвещение. сп. „Училищен преглед“: Година 27, Официален отдел, кн.1. София, 1928. стр. 18, 19
  • Министерство на народното просвещение. Архив на Министерството на народното просвещение. Година 1, Официален отдел, кн.4. София, 1909. стр. 98
  • Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия за деятелността ѝ от 1.01.1931 до 31.12.1931 година. София, печатница „Надежда“, 1931. стр. 74
  • Паспорта на основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (№2875), съхраняван в Националния музей на образованието-Габрово
  • Паспорт на начално училище „Христо Ботев“ (№2876), съхраняван в Националния музей на образованието-Габрово
  • Статистика на всички деца в България, подлежащи на задължително учение, както и на ония, които са изпълнявали това през 1888-1889 учебна година. София, Държавна печатница, 1889. стр. 128, 129
  • Статистическо бюро на Българското Княжество. Резултати от преброяване на населението в Северна и Южна България на 1 януарий 1888 година. Кн. 18: Софийски окръг. София, Държавна печатница, 1888. стр. 84
  • Статистическо бюро на Българското Княжество. Статистика за училищата в Княжество България през учебната 1894/1895 година. Част 1. София, Държавна печатница, 1897. стр. 326
  • Централен държавен архив, фонд 142, опис 6, архивна единица 94, лист 90
  • Централен държавен архив, фонд 165, опис 12, архивна единица 1198, лист 2, 7
  • Централен държавен архив, фонд 288К, опис 3, архивна единица 1330, лист 34
  • Централен държавен архив, фонд 288К, опис 3, архивна единица 1374, лист 81
  • Централен държавен архив, фонд 371К, опис 4, архивна единица 2793, лист 1, 2, 3