Стари пътеписи

В края на 19. век няколко именити български общественици преминават през Лесковдол, на път за манастир „Седемте престола“. Ето как те описват селото и района му тогава:

.. пътеката продължава все нагоре по Рединска река, по чието течение тракат множество малки воденици. Тъй стигаме до вододелното бѝло между тая река и река Габровница. От тая точка се открива великолепна гледка. На север се възвишават множество залесени с дъб и бук върхове…., а на изток – върха Ржана…

писано между 1896-1903 година

Андрей Тошев, български учен, ботаник, министър-председател

Тръгнах пак, все нагоре из реката, и завих въз един яр. От тука вече завъзлазяхме, гледката се отваряше все по-широка, все по-пленителна. На север, в кръгозора се дигаха високи върхове, покрити с паша и тъмни дъбрави. Край един от тях, най-високия …. трябваше да изпъпля за манастира. Водачът ми бай Васил …. ме прекарваше ту край кошари, ту през прелестни ливади, ту през сенчести гори без път. Излязохме вече по гола камениста урва. Често се спирах да се наслаждавам на разкошната панорама. Хълмове, долини, върхове, стръмнини, нашарени от жълти ниви и зелени ливади и букови гори, изпълняха цялото пространство пред мене.

Подир два часа ход ние стигнахме седловината при върха Ветрилова воденица*.

Боже Господи, каква картина се откри от тука на юг! Какъв планински мир, вълшебен и величав! Сега, като искам да кажа нещо за това, усещам колко е слабо перото, колко е нищожна и най-богатата човешка фантазия пред действителните и живи хубости на мирозданието. Умореният пътник, стигнал на такова място, забравя мъката на пътуването, чувствува интензивно радостта на живота, за който Творецът е създал тия грамади от неизказани красоти. Религиозен, съзерцателен, мистик става човек тука, лице с лице с Бога, комуто чувствува духът и мъдростта, и неизмеримостта!

От самото бѝло на гребена друга картина се откри на север – мрачни и диви върхове, до темето обрасли с гора. …. Пред самите нас, под нозете ни, зее страшно дълбок дол, една пропаст. Стръмни, облечени с гора урви, се спускат надолу стремително …. Седнах на скалата, що венчава тая величествена височина, и дълго се радвах на страховитата гледка.

лято 1899 година

Иван Вазов, писател

* местността се казва Берилова воденица, а върхът, за който говори, е Лиляка.


…. тръгнахме на север по стръмната долина на Лесков дол. Пътувахме с труд през полуоголените стръмнини. Отнаоколо ни се виждаха тук-таме малки горички, малки селски кошари и доста рядко малобройни стада. След час и половина много трудно пътуване излязохме на върха на едно планинско ребро, което дели Рединската долина от Манастирската. Мястото се казва Берилова воденица …. Оттук пред нас се представи великолепната Манастирска долина, покрита от всички страни с букови гори.

Право под нашите крака се наченваше тъмен дол, наречен Ветренски дол.

май 1899 година

Васил Кънчов, учен и автор на географски изследвания

Източници:

  • Вазов, Иван. Събрани съчинения. Том 11, Живописна България. София, издателство „Хемус“, 1946. стр. 59, 60, 61
  • Кънчов, Васил Иванов. Нещо за моя роден край. Враца, издателство „Плакра“, 1996. стр. 40
  • Тошев, Андрей. Някогашните мои екскурзии. // сп. „Българска мисъл“, год.15, кн.1, София, 1940. стр. 96, 97, 98