Пътят до Лесковдол

Пътят за Лесковдол се отклонява от шосето София – Мездра, точно преди Своге, и свършва в махала Кокелини бабки. Той е общински, като дължината му от разклона до селото е около 8 километра, а номерацията му е SFO3611. Пътят е отбелязан още на първите пътни карти в България, правени скоро след Освобождението. По онова време той бил отклонение от коларски междуселски път за Желен и стигал до днешния център на Лесковдол, който тогава бил център на село Редина.

Още през 80-те години на 19. век било проектирано изграждането на пътя гара Драгоман – Туден – Годеч – Шума – Бучин проход – Искрец – Своге – Редина – Краево, който щял да минава близо до Лесковдол. Изграждането на цялото трасе било считано за належащо, тъй като свързвало от край до край тогавашната Искрецка околия. Доклад на Софийската окръжна постоянна комисия за периода септември 1897 – септември 1898 година споменава пътя в участъка от Своге към Редина и нататък като „правен само на няколко места и пътуването по него е невъзможно“.

В самото начало на 20. век, след построяването на линията до Роман и строежа на гарата в Своге, се променила транспортната схема в областта. Приоритетно се работило по няколко трасета в окръга, едно от които било Своге – Литаково, което щяло да обслужва и Лесковдол. То тръгвало от Своге и минавало през днешния кв. „Дренов“ – тогава махала на Редина – където бил построен и нов мост. На изток пътят продължавал през стария център на Редина – днес центъра на Лесковдол, после покрай махала Размерица, а напред било планирано да продължи към Брезовдол, Осеновлаг и Литаково, Ботевградско. Работите по пътя, чието прокарване започнало още в началото на 20. век, продължавали през годините след това. В доклад от 1922 година на бившата Рединска община се казва следното:

„Съобщенията от селата (Редина и Лесковдол) до гарата Своге са почти прекъснати засега поради трасировката на новото шосе Своге-Редина, което засипа стария път, а и новото е още непроходимо с кола, а само се минава пеш или с кон…“

В доклада още се отбелязва, че пътят бил почти готов до разклона за Лесковдол, но били нужни още 30,000 лева за наемане на работници, които да разбият скалите по протежението му. На пътните карти от онова време шосето, което било изключително важно за районите на Своге и Ботевград, било отбелязвано като първокласно и част от общинската пътна мрежа на страната. Трасето включвало и голям каменен мост над Размеришката река, който в наши дни е самосрутил се. Към 1926 година пътят стигал единствено до района на махала Размерица, а работите по разширението към Брезовдол, Осеновлаг и Литаково били в застой.

През 1946 година Общинския съвет в Своге говорил за подновяване на работите, за да се свържат Свогенско и Ботевградско. Към 50-те години на пътните карти пътят вече бил отбелязван единствено до Лесковдол, като при стария каменен мост трасето завивало към махалите Валого и Кокелини бабки, вместо да продължава към Осеновлаг и Литаково. Така и не се осъществила качествена пътна връзка между Своге и Ботевград, като липсващите участъци между Лесковдол и Брезовдол, както и между Осеновлаг и Литаково днес са под формата на коларски пътища и все пак са проходими за високопланински превозни средства.

Към 50-те години на 20. век пътят между Своге и Лесковдол бил почвен, често се свличал и бил засяган при проливни дъждове, а почистването му ставало от местните. В свои доклади самата Свогенска община говори за лошото състояние на пътя и невъзможността той изобщо да бъде ползван през есенно-зимния сезон, като придвижването към Лесковдол все още се осъществявало основно пеш. Липсата на качествен път силно възпрепятствала и достъпа на местните до здравни услуги. За справяне с всички тези проблеми Общината започнала работа по това трасето до Лесковдол да бъде цялостно ремонтирано от началото на 1959 година.

В началото строителните дейности вървели бавно, тъй като по пътя работели само хората от Лесковдол и Редина, без наличие на технически ръководител, а при всеки дъжд свършеното от тях било отмивано. Липсвала и необходимата техника. Към 1962 година били разширени около 2 километра от трасето. През следващата година се включва булдозер, започнало застилането с трошенокаменна настилка, а работата по трасето напреднала значително. До края на 1966 година пътят вече бил цялостно покрит с настилка и използваем, а в бюджета за 1967 година Общината предвиждала 25,000 лева за асфалтиране на част от трасето. Полагането на асфалта било правено на етапи, вторият от които – този водещ до днешния център на селото – бил завършен през 1968 година.

The old road to Leskovdol, Bulgaria.
Бившето шосе за Лесковдол преди рухването на стария мост

Последният етап бил от центъра до махала Кокелини бабки. Работите по него включвали строеж на три моста и леко изместване на трасето на пътя. Главното от трите съоръжения – т.нар. „трети мост“ – щял да замени стария каменен мост над Размеришката река, по който дотогава преминавало шосето за Лесковдол. Самият стар мост бил строен около 20-те години на 20. век и вече бил опасен за преминаване, като дори на автобусите по линията Своге-Лесковдол било забранено да преминават и обръщали в центъра на селото. Строежът на третия мост по план трябвало да приключи до края на 1969 година, като за целта всяка година от Общината отпускали средства.

След много забавяне последният участък от пътя бил завършен чак през 1982 година, като дотогава се използвало старото трасе. Не след дълго обаче се наложило нов ремонт и асфалтиране на части от пътя заради лошото качество на строителните дейности, както и силно износената настилка от най-рано построените участъци. Пътят към новия мост – т.нар. „трети мост“ – бил построен така, че старият каменен мост да бъде неизползваем. До него можело да се достигне единствено по 500 метра черен път, отклоняващ се вдясно след Янкова чешма. Към 2010 година връхната конструкция на моста е самосрутила се, а в наши дни основите му са незабележими от избуялата растителност.

The new road bridge to Leskovdol.
Новият мост за Лесковдол – т.нар. „трети мост“

Поройните дъждове през август 2014 година активизират множество свлачища по пътя за селото, някои от които стари и неукрепени. Асфалтовата настилка била частично разрушена, особено в района на Янкова чешма. През 2020 година пътят е частично ремонтиран, а две години по-късно по-голямата част от свлачищата вече са укрепени. Цялостното обновяване на пътя към Лесковдол е залегнало в инфраструктурната програма на Община Своге.

Старият път за Лесковдол


Първият път за Лесковдол тръгвал от района на махала Кокелини бабки, минавал през махала Равно усое, стария купен център на селото в местността Село, махала Попов кладенец и стигал до махала Мело в село Желен, откъдето се свързвал с пътища за околните села. От стария купен център на селото имало отклоенение за местността Припор и друго към ливадите под Издремец. Махала Размерица се свързвала с Осеновлаг през село Брезовдол.

След развитието на пътя от Своге към Литаково, припокриващ се с днешния главен път към селото, пътят за Лесковдол се отбивал под махала Гребеньо и преминавал през днешните махали Добролево бърдо и Селище, после покрай църквата и завършвал в стария център на Лесковдол, намиращ се в местността Село. Към онзи момент Лесковдол все още не включвал днешните си югозападни махали, поради което пътят за селото тръгвал от махала Гребеньо, където била старата землищна граница. Дължината му била 3 километра, като през 1935 година трасето било включено в третокласната пътна мрежа на страната, съобразно тогавашния Закон за пътищата.

Източници:

  • Будилник – вестник за политика, култура и стопанство. Своге, год. III, бр. № 22-70, 15.12.1930 г., рубрика „Пътищата и съобщенията в Свогенско“
  • Бюлетин на Софийския окръжен съвет. год. V, брой № 8, 15.08.1926 г., стр. 34
  • Държавен архив-София, фонд 164К, опис 1, архивна единица 86, лист 13
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 20, лист 7
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 207, 238, 243
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 4, лист 252
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 6, лист 83, 84
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 8, лист 113
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 172
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 136, 137, 145
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 3, лист 19, 50, 95
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 5, лист 130
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 7, лист 58
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 8, лист 50
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 15, лист 330
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 2, лист 37
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 6, лист 148
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 7, лист 34, 122
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 20, лист 80, 195
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, лист 75, 201
  • Държавен вестник, год. LVII, брой №119, 30.05.1935 г., стр.1752
  • Изложение за състоянието на Софийското окръжие през 1896-97 год., представено на Софийския окръжен съвет при откриване редовната му сесия през 1897 г. от Софийския окръжен управител М. Иванов. София, печатница „Ив. П. Даскалов и С-ие“, 1897. стр. 14
  • Изложение за състоянието на Софийското окръжие през 1901-1902 година, представено на Софийския окръжен съвет при откриване редовната му сесия през 1902 година от и.д. Софийски окръжен управител Г. Ив. Минчев. София, печатница на Т. Пеев, 1902. стр. 17
  • Изложение за състоянието на Софийския окръг през 1911-1912 година представено на Софийския окръжен съвет при откриване първата му редовна сесия през 1912 година от Софийския окръжен управител Сп. Ив. Соколов. София, печатница „Гражданин“, 1912. стр. 29
  • Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Мрежа на общинските пътища в Царството, София, Държавна печатница, 1915. стр. 63, 68
  • Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия за действията ѝ от 1 септемврий миналата 1897 година до 1 същия текущата 1898 година. София, печатница „Ив. Н. Даскалов и С-ие“, 1898. стр. 22
  • Централен държавен архив, фонд 243К, опис 4, архивна единица 816, лист 8, 10
  • http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=30
  • http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=33
  • https://kade.si/#BG100K=14/2612038.91/5307697.14/0
  • http://novinite.bg/articles/75334/Bedstveno-polojenie-v-Svoge-poroyat-oganal-dori-elektricheski-stalb
  • http://www.panoramio.com
  • https://www.svoge.bg/?p=31087
  • https://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2021/04/PIRO_Svoge_2021-2027_priet-ot-ObS_za-publikuvane.pdf стр. 84, 173
  • https://svoge.com/?p=1768