Пътят за Лесковдол се отклонява от шосето София – Мездра точно преди Своге и свършва в махала Кокелини бабки. Той е общински, като дължината му от разклона до селото е около 8 километра, а номерацията му е SFO3611. Пътят е отбелязан още на първите пътни карти в България, правени скоро след Освобождението. По онова време той е отклонение от коларски междуселски път за Желен и стига до днешния център на Лесковдол, който тогава е център на село Редина.
Още през 80-те години на 19. век е проектирано изграждането на пътя гара Драгоман – Туден – Годеч – Шума – Бучин проход – Искрец – Своге – Редина – Краево, който щял да минава близо до Лесковдол. Изграждането на цялото трасе е считано за належащо, тъй като то щяло да свързва от край до край тогавашната Искрецка околия. Доклад на Софийската окръжна постоянна комисия за периода септември 1897 – септември 1898 година описва пътя в участъка от Своге към Редина и нататък като „правен само на няколко места и пътуването по него е невъзможно“.
В самото начало на 20. век, след построяването на линията до Роман и строежа на гарата в Своге, се променя транспортната схема в областта. Приоритетно се работи по няколко трасета в окръга, едно от които е Своге – Литаково, което щяло да обслужва и Лесковдол. То тръгва от Своге и минава през днешния кв. „Дренов“ – тогава махала на Редина – където е построен и нов мост. На изток пътят продължава през стария център на Редина – днес центъра на Лесковдол, после покрай махала Размерица, а напред е планирано да продължи към Брезовдол, Осеновлаг и Литаково, Ботевградско. Работите по пътя, чието прокарване започва още в началото на 20. век, продължават през годините след това. В доклад от 1922 година на бившата Рединска община се казва следното:
„Съобщенията от селата (Редина и Лесковдол) до гарата Своге са почти прекъснати засега поради трасировката на новото шосе Своге – Редина, което засипа стария път, а и новото е още непроходимо с кола, а само се минава пеш или с кон…“
В доклада още се отбелязва, че пътят е почти готов до разклона за Лесковдол, но са нужни още 30 000 лева за наемане на работници, които да разбият скалите по протежението му. На пътните карти от онова време шосето, което е изключително важно за районите на Своге и Ботевград, е отбелязвано като първокласно и част от общинската пътна мрежа на страната. Трасето включва и голям каменен мост над Размеришката река, който в наши дни е самосрутил се. Към 1926 година пътят стига единствено до района на махала Размерица, а работите по разширението към Брезовдол, Осеновлаг и Литаково са в застой.
През 1946 година Общинския съвет в Своге говори за подновяване на работите, за да се свържат Свогенско и Ботевградско. Към 50-те години на пътните карти пътят вече е отбелязван единствено до Лесковдол, като при стария каменен мост трасето завива към махалите Валого и Кокелини бабки, вместо да продължава към Осеновлаг и Литаково. Така и не се осъществява качествена пътна връзка между Своге и Ботевград, като липсващите участъци между Лесковдол и Брезовдол, както и между Осеновлаг и Литаково днес са под формата на коларски пътища и все пак са проходими за високопланински превозни средства.
Към 50-те години на 20. век пътят между Своге и Лесковдол е почвен, често се свлича и е засяган при проливни дъждове, а почистването му се извършва от местните. В свои доклади самата Свогенска община говори за лошото състояние на пътя и невъзможността той изобщо да бъде ползван през есенно-зимния сезон, като придвижването към Лесковдол все още се осъществява основно пеш. Липсата на качествен път силно възпрепятства и достъпа на местните до здравни услуги. За справяне с всички тези проблеми Общината започва работа по цялостния ремонт на трасето до Лесковдол от началото на 1959 година.
В началото строителните дейности вървят бавно, тъй като по пътя работят само хората от Лесковдол и Редина, без наличие на технически ръководител, а при всеки дъжд свършеното от тях бива отмивано. Липсва и необходимата техника. Към 1962 година са разширени около 2 километра от трасето. През следващата година се включва булдозер, започва застилането с трошенокаменна настилка, а работата по трасето напредва значително. До края на 1966 година пътят вече е цялостно покрит с настилка и използваем, а в бюджета за 1967 година Общината предвижда 25 000 лева за асфалтиране на част от трасето. Полагането на асфалта е правено на етапи, вторият от които – в частта, водещ до днешния център на селото – е завършен през 1968 година.
Последният етап обхваща пътя от центъра до махала Кокелини бабки. Работите по него включват строеж на три моста и леко изместване на трасето на пътя. Главното от трите съоръжения – т.нар. „трети мост“ – щяло да замени стария каменен мост над Размеришката река, по който дотогава преминава шосето за Лесковдол. Самият стар мост е строен около 20-те години на 20. век и вече е опасен за преминаване, като дори на автобусите по линията Своге – Лесковдол е забранено да преминават и обръщат в центъра на селото. Строежът на третия мост по план трябва да приключи до края на 1969 година, като за целта всяка година от Общината отпускат средства.
След много забавяне последният участък от пътя е завършен чак през 1982 година, като дотогава се използва старото трасе. Не след дълго обаче се наложага нов ремонт и асфалтиране на части от пътя заради лошото качество на строителните дейности, както и силно износената настилка от най-рано построените участъци. Пътят към новия мост – т.нар. „трети мост“ – е построен така, че старият каменен мост да бъде неизползваем. До него може да се достигне единствено по 500 метра черен път, отклоняващ се вдясно след Янкова чешма. Към 2010 година връхната конструкция на моста е самосрутила се, а в наши дни основите му са незабележими заради избуялата растителност.
Поройните дъждове през август 2014 година активизират множество свлачища по пътя за селото, някои от които стари и неукрепени. Асфалтовата настилка е частично разрушена, особено в района на Янкова чешма. През 2020 година пътят е частично ремонтиран, а две години по-късно по-голямата част от свлачищата вече са укрепени. Цялостното обновяване на пътя към Лесковдол е залегнало в инфраструктурната програма на Община Своге.
Старият път за Лесковдол
Първият път за Лесковдол тръгва от района на махала Кокелини бабки, минава през махала Равно усое, стария купен център на селото в местността Село, махала Попов кладенец и стига до махала Мело в село Желен, откъдето се свързва с пътища за околните села. От стария купен център на селото има отклонение за местността Припор и друго към ливадите под Издремец. Махала Размерица се свързва с Осеновлаг през село Брезовдол.
След развитието на пътя от Своге към Литаково, припокриващ се с днешния главен път към селото, пътят за Лесковдол се отбива под махала Гребеньо и преминава през днешните махали Добролево бърдо и Селище, после покрай църквата и завършва в стария център на Лесковдол, намиращ се в местността Село. Към онзи момент Лесковдол все още не включва днешните си югозападни махали, поради което пътят за селото тръгва от махала Гребеньо, където се намира старата землищна граница. Дължината му е 3 километра, като през 1935 година трасето е включено в третокласната пътна мрежа на страната, съобразно тогавашния Закон за пътищата.
Източници:
- „Будилник“ – вестник за политика, култура и стопанство. Своге, год. III, бр. № 22 – 70, 15.12.1930 г., рубрика „Пътищата и съобщенията в Свогенско“
- Бюлетин на Софийския окръжен съвет. год. V, брой № 8, 15.08.1926 г., стр. 34
- Държавен архив – София, фонд 164К, опис 1, архивна единица 86, лист 13
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 1, архивна единица 20, лист 7
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 207, 238, 243
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 4, лист 252
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 6, лист 83, 84
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 8, лист 113
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 172
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 136, 137, 145
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 3, лист 19, 50, 95
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 5, лист 130
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 7, лист 58
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 8, лист 50
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 3, архивна единица 15, лист 330
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 2, лист 37
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 6, лист 148
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 7, лист 34, 122
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 20, лист 80, 195
- Държавен архив – София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, лист 75, 201
- Държавен вестник, год. LVII, брой №119, 30.05.1935 г., стр.1752
- Изложение за състоянието на Софийското окръжие през 1896 – 97 год., представено на Софийския окръжен съвет при откриване редовната му сесия през 1897 г. от Софийския окръжен управител М. Иванов. София, печатница „Ив. П. Даскалов и С-ие“, 1897. стр. 14
- Изложение за състоянието на Софийското окръжие през 1901 – 1902 година, представено на Софийския окръжен съвет при откриване редовната му сесия през 1902 година от и.д. Софийски окръжен управител Г. Ив. Минчев. София, печатница на Т. Пеев, 1902. стр. 17
- Изложение за състоянието на Софийския окръг през 1911 – 1912 година представено на Софийския окръжен съвет при откриване първата му редовна сесия през 1912 година от Софийския окръжен управител Сп. Ив. Соколов. София, печатница „Гражданин“, 1912. стр. 29
- Личен фотоархив на Николай Зарков
- Митрев, Райко. Летопис за манастира „Седемте престола“ и село Осеновлак. София, издателство „Артик 2001“, 2002. стр. 149
- Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Мрежа на общинските пътища в Царството, София, Държавна печатница, 1915. стр. 63, 68
- Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия за действията ѝ от 1 септемврий миналата 1897 година до 1 същия текущата 1898 година. София, печатница „Ив. Н. Даскалов и С-ие“, 1898. стр. 22
- Централен държавен архив, фонд 243К, опис 4, архивна единица 816, лист 8, 10
- http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=30
- http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=33
- https://kade.si/#BG100K=14/2612038.91/5307697.14/0
- http://novinite.bg/articles/75334/Bedstveno-polojenie-v-Svoge-poroyat-oganal-dori-elektricheski-stalb
- http://www.panoramio.com
- https://www.svoge.bg/?p=31087
- https://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2021/04/PIRO_Svoge_2021-2027_priet-ot-ObS_za-publikuvane.pdf стр. 84, 173
- https://svoge.com/?p=1768