Всеки, който желае да сподели сведения за бита, обичаите, песните, облеклото, традициите и др. в Лесковдол, може да пише на:
info@leskovdol.com
През 1888-1889 година управителите на всяко от 23-те тогавашни окръжия, в отговор на предписание от Министъра на вътрешните дела, изготвили рапорти със сведения за народните костюми, които се носели на територията на техния окръг. В такъв рапорт на Софийския окръжен управител се открива първата известна към момента документирана информация за облеклата от тогавашната Искрецка околия, към която, по онова време, спадало и Лесковдол.
Облеклата, които по онова време били носени в Лесковдол, били идентични на тези от останалите села в Голема планина. Местното население се самоопределяло като планинско или „планинци“, като по този начин се разграничавали от шопите.
Облекло до края на 19. век
Мъжко
По облеклото си лесковдолци спадат – в по-старо време – към белодрешковците. Типични за този вид носия при мъжете са белите тесни панталони, наричани беневреци, които били с не много широко дъно, наричано седло. Kрачолите наричани още ногавици – се стеснявали в долната си част. Допълнително в горната част имало прегъвка за колан или връв, наричана гащник. Беневреците били украсявани с черни или бели върви, а също и с гайтани.
Ризите се наричали кошули, като те били направени от коноп, имали туникообразна кройка със свободни ръкави за възрастните мъже и маншет на китката за младите. Типично кошулите – които иначе стигали до коленете – се загащвали в беневреците и се опасвали с домашно тъкан вълнен пояс, обикновено черен или тъмносин цвят, като поясът обикновено не покривал беневреците. Отгоре се обличали бели касачета (елеци с ръкави) и дорамчета (елеци без ръкави), които били правени от домашен вълнен плат, били дълги до под ханша и били украсявани с гайтани или пресукани върви по краищата и на гърдите. Срещали се и джамадани (дълги връхни дрехи), също бели. Чорапите били вълнени, бели, а навущата били обвити с козиняви върви, които пазели от дъжд и сняг. Овчарите носели ямурлуци от овча вълна, наричани опанджаци. На кръста се опасвали или с кожен пояс (силях) с различни прегради, служещи за джобове, или с кожен колан.
Лесковдолската шевица стандартно спада към шопската стилистика, везана с червен и черен цвят, по-рядко – жълто, синьо и резедаво. При някои облекла, например беневреците, касачетата и дорамчетата, се наблюдават сходства и връзка с носии от Северозапада, по всяка вероятност заради търговията с Врачанско – тогава пазарен център за района. Задължението за направата на облеклата било на жените, които изработвали собственоръчно дрехите за семейството.
Женско
Облеклото на жените се състояло от сукманена носия, основно в тъмносин или черен цвят с различни краски. Тя се носела върху ризата, като около деколтето, по края на полите и около раменете на самата носия било пришивано набръчкано кадифе. Краищата на ризата, пазвите, ръкавите и деколтето били обточвани с бели дантели и разноцветни мъниста. На кръста жените се препасвали с колан, тъкан на „кори“, като омъжените лесковдолчанки носели и пафти. Жените, за разлика от момите, на главите си носели фекел – дълъг и широк бял памучен плат.
Лятно време се носели литаци, които били украсени около деколтето, раменете и полите от много редове вълнообразно нашити трепки – жълти кръгли пластинки (пайети) – но също и от жълти телчета (сърмен конец и сърмен ширит). Ризите – наричани кошули – били туникообразни и със свободни ръкави, които стигали до след китките. Ежедневните кошули били без везмо, за разлика от празничните, които били богато везани по ръкавите, пазвата, яката и полите. Чорапите обикновено били черни с разноцветни шарки, обикалящи крака хоризонтално. Кожусите били направени от домашно щавени овчи кожи и по-скоро били носени от най-старите хора.
Както при жените, така и при мъжете, при празничното облекло ризите били бродирани с шевица – на цветя и геометрични фигури. При жените старинните костюми били допълвани от собственоръчно низани сребърни звъници и цали (монети), различни накити, косичници, висулки, гривни, колани, пендари и други. Тези елементи били изработени от сребро, по-рядко от злато.
Детско
Малките деца – особено лятно време – ходели само по дълга бяла риза или износвали дрехите на по-големите. Облеклото на младежите не се отличавало много от това на възрастните.
Облекло от началото на 20. век
През 20-те и 30-те години на 20. век постепенно в Лесковдол започват да навлизат градските облекла, като с времето те заменят местните носии. Горните дрехи вече не били бели, а по-скоро бозави, заради материалите, използвани за оцветяване на плата. Цървули се носели до 40-те години, като впоследствие те били заменени от кундури и гумени галоши, а при жените, понякога и с градски чехли. Празничните украсени дрехи вече се обличали на съборните дни – Спасовден, Петковден, Илинден и др.
Мъжко
Особено след войните (1912-1918 г.), вследствие от влиянието на градското облекло, постепенно белодрешната носия била заменена от домашно тъкани черни или бозави панталони и сако или антерия от бало – вълнен плат за домашно тъкани дрехи. Калпакът на главата бил заменен от каскет. До навлизането на памучната прежда на пазара, ризите били ленени и конопени, като се обшивали с шевици по ръкавите, врата и пазвата. След време ризите стават вече памучни, като отново се тъкали на домашен стан, но с купена памучна прежда. Везмото останало същото, като вече се ползвали наличните на пазара готови конци. Изработвали се и плетени жилетки за мъжете, като те били до талията, без ръкав.
Женско
Зимно време жените носели сукмани, а лятно – литаци. В по-ново време сукманените дрехи се изтъкавали вече от по-фин плат, като след това се багрели, но само в черно. Платът за литаците се изтъкавал от тънко изпредена прежда на памучна или вълнена основа. Литакът имал права кройка и също като сукманите се боядисвал в черно. Летните литаци обикновено били везани и украсени с наниз от мъниста, пайети и сърмени ленти, но се срещали и литаци с везмо с метален и/или памучен конец по полите.
В ежедневието се носели т.нар. „селски“ карирани или раирани престилки, изработени литотъкано, обикновено с кафява или червена основа. Възрастните жени носели литаци и сукмани без украса, само с обтока от кадифе, като ризите били чисти, без везмо. На кръста се препасвали с т.нар. тканици или зунки – коланчета от памучни конци, тъкани на хоризонтален стан, с разноцветни шарки на райета.
Младите жени се забраждали с копринени или памучни кърпи, наречени бариши, украсени с купена дантела на ъглите. Двата края на бариша се завързвали на „чушка“ или възел горе на челото. Възрастните жени се забраждали обикновено с тензухени забрадки с различен цвят, при вдовиците тъмни. За захващане на забрадките се ползвали фиби.
Детско
Детското облекло, както в предишни години, не се различавало от това на възрастните, особено при отрасналите деца. По-малките деца износвали дрехите на по-големите. Долни дрехи до към 1930 година не били носени.
Облекло след средата на 20. век до днес
До края на 60-те години мъжкото облекло се състояло от панталон и сако от кафяв или черен шаяк – вид вълнен плат за домашно тъкани дрехи. Само възрастните мъже износвали старите си бели беневреци като остатък от старинната носия. По същото време за женските дрехи започва да се използва фабричен плат вместо домашен, като пазвите и полите отново били с украса от кадифе и сърмена лента или ширит.
Изместването на традиционните материали от навлизащите нови такива вървяло с различни темпове. За ризата продължавало да се предпочита ръчно приготвено домашно платно почти до края на 60-те години на 20. век. Везмото първоначално било заменено с памучни конци от пазара, а впоследствие изцяло било сменено от ръчно плетени или купени дантели, които се пришивали към дрехите. Пошивите по сукманите били изместени от гайтани и сърмени шнурове, докато и те не изчезнали, заменени с евтините декоративни материали, предлагани на пазара.
С навлизането на готовите дрехи и платове облеклото в селото се опростило, шевиците отпаднали, както и самото традиционно облекло във вида си на селска носия. През 70-те години на 20. век облеклото в Лесковдол напълно преминало към градско в ежедневието, а традиционните одежди се пазели само за специални празници и за участие в обичаи.
Материали и тъкани в селото
За изработка на тъканите в Лесковдол се използвали суровини от растителен и животински произход, добивани в домашни условия. Широко приложение първоначално намирали конопените и ленените платна, като от конопено платно се изработвала и основната дреха от мъжките и женските носии – кошулята – както и платове за домашни потреби. От коноп се изработвали също забрадките, кърпите и други принадлежности. След появата на готова памучна прежда на пазара, конопеното платно останало в употреба, но по-скоро за скритите части от дрехите. През 40-те години на 20. век конопът вече не се използвал за ризи, а за направата на постели, чували, върви и въжета. През 70-те години той вече не се употребявал.
Водеща роля в района имала също и вълната, като от чисто вълнени тъкани се приготвяли почти всички горни дрехи, както и второстепенните такива като пояси, престилки, навои, наръквици и др. Вълненият плат за домашно тъкани дрехи се наричал бало или шаяк. Използвала се и кожа от домашни, по-рядко от диви животни. Кожусите, например, се приготвяли от овча кожа в естествен цвят – при сухо време се носели с козината навътре, а при мокро – с козината навън. От овча кожа се приготвяли и отделни елементи като крачоли, наричани тук ногавици, а от агнешка кожа се изработвали мъжките калпаци. От кожа са правени и опинците, които до средата на 20. век се носели редовно. Впоследствие те били заменени от кожени обувки.
Плетивото в традиционните носии първоначално било застъпено само за направата на чорапи и калци за краката, нарък(о)вици за ръцете до лактите, както и ръкавици за мъжете. Постепенно плетивото разширило приложението си, като към средата на 20. век то изместило тъканта при някои горни дрехи и аксесоари като например блузи, фланели, жилетки, коланчета и др.
Източници:
- Личен фотоархив на Силвия Величкова
- Лични сведения на Любен Илиев и Първолета Пешева
- Локално непълно етнографско изследване на облеклото в село Лесковдол на Силвия Величкова
- Найденов, Симеон. Страници от историята на Своге и общината (историческа научно-популярна книга). Том 1. София, издателска къща „Дилижанс-експрес“, 1996. стр. 49
- Научен архив на БАН, фонд 11К, опис 2, архивна единица 430, лист 19, 20
- Родов фотоархив на Биляна Савова
- Станоева, Ива. Типове народни костюми в Софийско в архивен документ от 1889 г. Ч. 2 – Златишка, Новоселска и Искречка околия // Българска етнология, бр. 1, академично издателство „проф. Марин Дринов“, 2020. стр. 75
- https://www.facebook.com/Bov1206/