Всеки, който желае да сподели сведения за бита, обичаите, песните, облеклото, традициите и др. в Лесковдол, може да пише на:
info@leskovdol.com
През 1888 – 1889 година управителите на всяко от 23-те тогавашни окръжия в отговор на предписание от министъра на вътрешните дела изготвят рапорти със сведения за народните костюми, които се носят на територията на техния окръг. В такъв рапорт на Софийския окръжен управител се открива първата известна към момента документирана информация за облеклата от тогавашната Искрецка околия, към която по онова време спада и Лесковдол.
Облеклата, носени по онова време в Лесковдол, са идентични на тези от останалите села в Голема планина. Местното население се самоопределя като планинско или планинци, а също и балканджии, като по този начин се разграничава от шопите.
Облекло до края на 19. век
Мъжко
По облеклото си лесковдолци спадат – в по-старо време – към белодрешковците. Типични за този вид носия при мъжете са белите тесни панталони, наричани беневреци, които са с не много широко дъно, наричано седло. Kрачолите, наричани още ногавици, се стеснявали в долната си част. Допълнително в горната част има прегъвка за колан или връв, наричана гащник. Беневреците са украсявани с черни или бели върви, а също и с гайтани.
Ризите се наричат кошули, като те са направени от коноп, имат туникообразна кройка със свободни ръкави за възрастните мъже и маншет на китката за младите. Типично кошулите – които иначе стигат до коленете – се загащват в беневреците и се опасват с домашно тъкан вълнен пояс, обикновено черен или тъмносин цвят, като поясът най-често не покрива беневреците. Отгоре се обличат бели касачета (елеци с ръкави) и дорамчета (елеци без ръкави), които са правени от домашен вълнен плат, дълги са до под ханша и са украсявани с гайтани или пресукани върви по краищата и на гърдите. Срещат се и джамадани (дълги връхни дрехи), също бели. Чорапите са вълнени, бели, а навущата са обвити с козиняви върви, които пазят от дъжд и сняг. Овчарите носят ямурлуци от овча вълна, наричани опанджаци. На кръста се опасват или с кожен пояс (силях) с различни прегради, служещи за джобове, или с кожен колан.
Лесковдолската шевица стандартно спада към шопската стилистика, везана с червен и черен цвят, по-рядко – жълт, син и резедав. При някои облекла, например беневреците, касачетата и дорамчетата, се наблюдават сходства и връзка с носии от Северозапада, по всяка вероятност заради търговията с Врачанско – тогава пазарен център за района. Задължението за направата на облеклата е на жените, които изработват собственоръчно дрехите за семейството.
Женско
Облеклото на жените се състои от сукманена носия, основно в тъмносин или черен цвят с различни краски. Тя се носи върху ризата, като около деколтето, по края на полите и около раменете на самата носия е пришивано набръчкано кадифе. Краищата на ризата, пазвите, ръкавите и деколтето са обточвани с бели дантели и разноцветни мъниста. На кръста жените се препасват с колан, тъкан на „кори“, като омъжените лесковдолчанки носят и пафти. Жените, за разлика от момите, на главите си носят фекел – дълъг и широк бял памучен плат.
Лятно време се носят литаци, които са украсени около деколтето, раменете и полите от много редове вълнообразно нашити трепки – жълти кръгли пластинки (пайети), но също и от жълти телчета (сърмен конец и сърмен ширит). Ризите – наричани кошули – са туникообразни и със свободни ръкави, които стигат до след китките. Ежедневните кошули са без везмо, за разлика от празничните, които са богато везани по ръкавите, пазвата, яката и полите. Чорапите обикновено са черни с разноцветни шарки, обикалящи крака хоризонтално. Кожусите са направени от домашно щавени овчи кожи и по-скоро са носени от най-старите хора.
Както при жените, така и при мъжете, при празничното облекло ризите са бродирани с шевица – на цветя и геометрични фигури. При жените старинните костюми са допълвани от собственоръчно низани сребърни звъници и цали (монети), различни накити, косичници, висулки, гривни, колани, пендари и други. Тези елементи са изработени от сребро, по-рядко от злато.
Детско
Малките деца – особено лятно време – ходят само по дълга бяла риза или износват дрехите на по-големите. Облеклото на младежите не се отличава много от това на възрастните.
Облекло от началото на 20. век
През 20-те и 30-те години на 20. век постепенно в Лесковдол започват да навлизат градските облекла, като с времето те заменят местните носии. Горните дрехи вече не са бели, а по-скоро бозави заради материалите, използвани за оцветяване на плата. Цървули се носят до 40-те години, като впоследствие са заменени от кундури и гумени галоши, а при жените понякога и с градски чехли. Празничните украсени дрехи вече се обличат на съборните дни – Спасовден, Петковден, Илинден и др.
Мъжко
Особено след войните (1912 – 1918 г.) като следствие от влиянието на градското облекло постепенно белодрешната носия бива заменена от домашно тъкани черни или бозави панталони и сако или антерия от бало – вълнен плат за домашно тъкани дрехи. Калпакът на главата е заменен от каскет. До навлизането на памучната прежда на пазара ризите са ленени и конопени, като се обшиват с шевици по ръкавите, врата и пазвата. След време ризите стават вече памучни, като отново се тъкат на домашен стан, но с купена памучна прежда. Везмото остава същото, като вече се ползват наличните на пазара готови конци. Изработват се и плетени жилетки за мъжете, като те са до талията, без ръкав.
Женско
Зимно време жените носят сукмани, а лятно – литаци. В по-ново време сукманените дрехи се изтъкават вече от по-фин плат, като след това се багрят, но само в черно. Платът за литаците се изтъкава от тънко изпредена прежда на памучна или вълнена основа. Литакът има права кройка и също като сукманите се боядисва в черно. Летните литаци обикновено са везани и украсени с наниз от мъниста, пайети и сърмени ленти, но се срещат и литаци с везмо с метален и/или памучен конец по полите.
В ежедневието се носят т.нар. „селски“ карирани или раирани престилки, изработени литотъкано, обикновено с кафява или червена основа. Възрастните жени носят литаци и сукмани без украса, само с обтока от кадифе, като ризите са чисти, без везмо. На кръста се препасват с т.нар. тканици или зунки – коланчета от памучни конци, тъкани на хоризонтален стан, с разноцветни шарки на райета.
Младите жени се забраждат с копринени или памучни кърпи, наречени бариши, украсени с купена дантела на ъглите. Двата края на бариша се завързват на „чушка“ или възел горе на челото. Възрастните жени се забраждат обикновено с тензухени забрадки с различен цвят, при вдовиците тъмни. За захващане на забрадките се ползват фиби.
Детско
Детското облекло, както в предишни години, не се различава от това на възрастните, особено при отрасналите деца. По-малките деца износват дрехите на по-големите. Долни дрехи до към 1930 година не са носени.
Облекло след средата на 20. век до днес
До края на 60-те години мъжкото облекло се състои от панталон и сако от кафяв или черен шаяк – вид вълнен плат за домашно тъкани дрехи. Само възрастните мъже износват старите си бели беневреци като остатък от старинната носия. По същото време за женските дрехи започва да се използва фабричен плат вместо домашен, като пазвите и полите отново са с украса от кадифе и сърмена лента или ширит.
Изместването на традиционните материали от навлизащите нови такива върви с различни темпове. За ризата продължава да се предпочита ръчно приготвено домашно платно почти до края на 60-те години на 20. век. Везмото първоначално е заменено с памучни конци от пазара, а впоследствие изцяло сменено от ръчно плетени или купени дантели, които се пришиват към дрехите. Пошивите по сукманите са изместени от гайтани и сърмени шнурове, докато и те не изчезват, заменени с евтините декоративни материали, предлагани на пазара.
С навлизането на готовите дрехи и платове облеклото в селото се опростява, шевиците отпадат, както и самото традиционно облекло във вида си на селска носия. През 70-те години на 20. век облеклото в Лесковдол напълно преминава към градско в ежедневието, а традиционните одежди се пазят само за специални празници и за участие в обичаи.
Материали и тъкани в селото
За изработка на тъканите в Лесковдол се използват суровини от растителен и животински произход, добивани в домашни условия. Широко приложение първоначално намират конопените и ленените платна, като от конопено платно се изработва и основната дреха от мъжките и женските носии – кошулята – както и платове за домашни потреби. От коноп се изработват също забрадките, кърпите и други принадлежности. След появата на готова памучна прежда на пазара, конопеното платно остава в употреба, но по-скоро за скритите части от дрехите. През 40-те години на 20. век конопът вече не се използва за ризи, а за направата на постели, чували, върви и въжета. През 70-те години той вече не се употребява.
Водеща роля в района има също и вълната, като от чисто вълнени тъкани се приготвят почти всички горни дрехи, както и второстепенните такива като пояси, престилки, навои, наръквици и др. Вълненият плат за домашно тъкани дрехи се нарича бало или шаяк. Използва се и кожа от домашни, по-рядко от диви животни. Кожусите, например, се приготвят от овча кожа в естествен цвят и при сухо време се носят с козината навътре, а при мокро – с козината навън. От овча кожа се приготвят и отделни елементи като крачоли, наричани тук ногавици, а от агнешка кожа се изработват мъжките калпаци. От кожа се правят и опинците, които до средата на 20. век се носят редовно. Впоследствие те са заменени от кожени обувки.
Плетивото в традиционните носии първоначално е застъпено само за направата на чорапи и калци за краката, нарък(о)вици за ръцете до лактите, както и ръкавици за мъжете. Постепенно плетивото разширява приложението си, като към средата на 20. век то измества тъканта при някои горни дрехи и аксесоари като например блузи, фланели, жилетки, коланчета и др.
Източници:
- Личен фотоархив на Силвия Величкова
- Лични сведения на Любен Илиев и Първолета Пешева
- Локално непълно етнографско изследване на облеклото в село Лесковдол на Силвия Величкова
- Найденов, Симеон. Страници от историята на Своге и общината (историческа научно-популярна книга). Том 1. София, издателска къща „Дилижанс-експрес“, 1996. стр. 49
- Научен архив на БАН, фонд 11К, опис 2, архивна единица 430, лист 19, 20
- Родов фотоархив на Биляна Савова
- Станоева, Ива. Типове народни костюми в Софийско в архивен документ от 1889 г. Ч. 2 – Златишка, Новоселска и Искречка околия // Българска етнология, бр. 1, академично издателство „проф. Марин Дринов“, 2020. стр. 75
- https://www.facebook.com/Bov1206/