Население

Поради по-изолираното си местоположение населението в Лесковдол се запазва значително хомогенно в етническо и религиозно отношение през вековете.

Още от първото преброяване на населението Лесковдол е имал положителен естествен прираст до средата на 20. век, когато поради миграционните процеси към градовете тенденцията се обръща. Поселищни изследвания на района от 1940 година обаче показват, че цели семейства се изселвали от Лесковдол към други части на страната още от 19. век, основно към Северна България, в търсене на по-добри условия за земеделие.  Статистиката за преселванията е следната:

– между 1800 и 1879 година са се изселили 3 къщи: по една в близките села Церово, Лакатник и Своге (дн. град).
– между 1879 и 1900 година 2 къщи от Лесковдол се изселват към село Чомаковци в района на Червен бряг и една в Девене, Врачанско.
– между 1919 и 1941 година изселилите се къщи са 19:

  • 7 в село Сечище около Нови пазар
  • 5 в село Рътлина, Карнобатско, което днес е заличено и не съществува
  • 2 в село Памукчии, около Нови пазар
  • 1 в село Могила, Каспичанско
  • 1 в село Девене, Врачанско

През юли същата 1940 година началникът на Свогенската секция за укрепване и залесяване изготвя доклад за колибарския въпрос в границите на Искърския пролом. В него той казва:

Много малка част от земеделски използуваните земи са в състояние рентабилно да се обработват, тъй като по-голямата част от тях са разположени върху стръмни, силно податливи на ерозия земи, които са крайно обеднели и деградирали поради липса поне на елементарно терасиране.

Началник на Свогенската секция за укрепване и залесяване

Средно на човек се падали по 4-5 декара земя, което не било достатъчно за изхранване на местните и добитъка. Посочени са 2 пътя за решаване на т.нар. „колибарски въпрос“, касаещ прекалената разпръснатост на махалите от селищата в пролома:

1.„концентриране на махалите в по-големи поселищни групи с всекиму известни задачи“
2.„където поради липса на източници за прехраната концентрацията би била палиативна мярка – разредяване на населението чрез вътрешно преселване“

Препоръките от доклада са в 19 селища в Искърския пролом, сред които и Лесковдол, да се пристъпи незабавно към преселване във вътрешността на страната на част от жителите, а самите селищата да бъдат концентрирани.

Leskovdol with most of its districts.
Разпръснатите махали на Лесковдол

Колибарският въпрос се появил на дневен ред във връзка с провеждащите се тогава залесявания в района на Искърския пролом, които водели до обявяване на строгоохранителни периметри. С цел запазване на горите в тези периметри била забранявана всякаква дейност, а хората, живеещи в обхвата им, били изселвани. През 1946 година било планирано обявяване на такъв строгоохранителен периметър по целия водосборен басейн на Рединската река. Било взето решение да се изселят целите села Лесковдол и Редина, като в доклад, изготвен от местната секция по залесяването, са изнесени следните данни:

  • от 668 лесковдолчани 415 желаели да се изселят, а останалите 253 били против

През 1947 година всички гори били национализирани и скоро след това в региона на Своге започнали повсеместни залесителни мероприятия, поради което и не били обявени планираните строгоохранителни периметри. Това спасило Лесковдол от изселване. Година по-късно общинският съвет в Своге констатирал много слабо нарастване на населението в Лесковдол и го отдавал с разселването на много семейства от селото към различни части на България в търсене на препитание.

В следващите години намаляването на жителите продължава, като около 60-те години спадът бил по-рязък и се свързвал с преселването на много лесковдолчани в Своге и по-конкретно кв. „Дренов“. С намаляването на броя на жителите Лесковдол започнал да се обезлюдява, като особено в отдалечените махали оставали да живеят само по-възрастните хора.

Постоянното население на Лесковдол към юни 2024 година е 59 души по данни на ГРАО, като повечето жители живеят в махалите Попов кладенец, Вратнѝца, Добролѐво бърдо, Свинове и Кокелини бабки. След началото на пандемията от COVID-19 в Лесковдол се увеличава броят на регистрираните по настоящ адрес. Към юни 2024 година ГРАО отчита 112 души с настоящ адрес в селото, в сравнение със 70 към края на декември 2019 година.

Leskovdol as viewed from Lilyaka peak.
Махалите Кокелини бабки, Валого, Равно усое (централно долу), Пали градище и Драганов ток

Преброявания на населението в селото


188118881893190019051910192019261934
387472475515548644623706822
194619561965197519851992200120112021
78379052332420420417311465
Източник: Национален статистически институт

Домакинства


  • 1860 г.: 44
  • 1873 г.: 56
  • 1900 г.: 86
  • 1905 г.: 96
  • 1910 г.: 97
  • 1920 г.: 93
  • 1940 г.: 146
  • 1946 г.: 162
  • 1986 г.: 255
  • 2001 г.: 102
  • 2011 г.: 61
  • 2021 г.: 34

При подробно преброяване на махалите и населението в тях от 1940 година били изброени и домакинствата по махали. Техният брой е бил както следва:

Бальова сеч – 3
Бранището – 3
Ветренски дол – 1
Гащников рът – 2
Гребеньо – 2
Добреш – 2
Добролѐво бърдо – 3
Дрено – 2

Касово бърдо – 2
Кокелини бабки – 16
Ладомерица – 12
Лафчов ток – 4
Лешке – 2
Ливада – 8
Могилата – 8
Осѝчено бърдо – 9

Падѝната – 4
Пенето – 2
Попов кладенец – 10
Равнището – 4
Равно усое – 8
Радова ливада – 6
Размерица – 7
Селището – 1
Старца – 3

Махалите Стоевица, Свинове, Обретен, Попово лешке, Ливадище, Котлене, Горуня, Драганов ток, Джидовец и Пали градище НЕ са включени в това преброяване, тъй като до октомври 1948 година те са част от село Редина.

Източници:

  • Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, издателство на БАН, 1983. стр. 36
  • Годишник на Народната библиотека в София за 1924/1925 година. София, Държавна печатница, 1926. стр. 208
  • Главна дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 31 декември 1900 година. Окръг София. София, Държавна печатница, 1904. стр. 11
  • Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1905 година. Кн. 9: Окръг София. София, Държавна печатница, 1911. стр. 9, 30, 31
  • Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1910 година. Окръг София. София, Държавна печатница. стр. 9
  • Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати по преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година. По общини и населени места. Окръг София. София, Държавна печатница, 1924. стр. 14
  • Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 97, 101
  • Динеков, Петър. София през 19. век до Освобождението на България // Материали за историята на София, кн.9. София, 1937. стр. 61
  • Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 390, лист 102
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 43, 44
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 30
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 35
  • Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 1, лист 11
  • Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 31, лист 450, 452, 453, 469
  • Статистическо бюро на Българското Княжество. Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януарий 1881 година. София, печатница „Б. Зилбер“, 1890. стр. 438
  • Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1037
  • Централен държавен архив, фонд 210, опис 16, архивна единица 22, лист 26
  • https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/214351-pandemiyata-uvelichi-zhitelite-na-obshtinite-s-blizo-110
  • https://www.grao.bg/tna/tadr2019.txt
  • https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2024_2.txt
  • https://kade.si/#bgt1884=13/2610292.67/5309165.67/0
  • https://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190