Заради по-изолираното си местоположение населението в Лесковдол се запазило значително хомогенно в етническо и религиозно отношение през вековете.
Още Освобождението до средата на 20. век селото е било с положителен естествен прираст, като впоследствие, поради миграционните процеси към градовете, тенденцията се обръща. Поселищни изследвания на района от 1940 година обаче показват, че цели семейства са се изселвали от Лесковдол към други части на страната още от 19. век, основно към Северна България, в търсене на по-добри условия за земеделие. Статистиката за преселванията е следната:
– между 1800 и 1879 година са се изселили 3 къщи: по една в близките села Церово, Лакатник и Своге (дн. град).
– между 1879 и 1900 година 2 къщи от Лесковдол се изселват към село Чомаковци в района на Червен бряг и 1 в Девене, Врачанско.
– между 1919 и 1941 година изселилите се къщи са 19:
- 7 в село Сечище около Нови пазар
- 5 в село Рътлина, Айтоско, което днес е заличено и не съществува
- 2 в село Памукчии, около Нови пазар
- 1 в село Могила, Каспичанско
- 1 в село Девене, Врачанско
През юли същата 1940 година началникът на Свогенската секция за укрепване и залесяване изготвя доклад за колибарския въпрос в границите на Искърския пролом. В него той казва:
Много малка част от земеделски използуваните земи са в състояние рентабилно да се обработват, тъй като по-голямата част от тях са разположени върху стръмни, силно податливи на ерозия земи, които са крайно обеднели и деградирали поради липса поне на елементарно терасиране.
Началник на Свогенската секция за укрепване и залесяване
В онези години средно на човек се падали по 4-5 декара земя, което не било достатъчно за изхранване на местните и добитъка. В доклада били посочени 2 пътя за решаване на т.нар. „колибарски въпрос“, касаещ прекалената разпръснатост на махалите от селищата в пролома:
1.„концентриране на махалите в по-големи поселищни групи с всекиму известни задачи“;
2.„където поради липса на източници за прехраната концентрацията би била палиативна мярка – разредяване на населението чрез вътрешно преселване“;
Препоръките от доклада били в 19 селища от Искърския пролом, сред които и Лесковдол, да се пристъпи незабавно към преселване във вътрешността на страната на част от жителите, а самите селищата да бъдат концентрирани.
Колибарският въпрос се появил на дневен ред във връзка с провеждащите се тогава залесявания в района на Искърския пролом, които водели до обявяване на строгоохранителни периметри. С цел запазване на горите в тези периметри била забранявана всякаква дейност, а хората, живеещи в обхвата им, били изселвани. През 1946 година било планирано обявяване на такъв строгоохранителен периметър по целия водосборен басейн на Рединската река. Било взето решение да се изселят целите села Лесковдол и Редина, като в доклад, изготвен от местната секция по залесяването, са изнесени следните данни:
- от 668 лесковдолчани 415 желаели да се изселят, а останалите 253 били против
През 1947 година всички гори били национализирани и скоро след това в региона на Своге започнали повсеместни залесителни мероприятия, поради което и не били обявени планираните строгоохранителни периметри. Това спасило Лесковдол от изселване. Година по-късно Общинският съвет в Своге констатирал много слабо нарастване на населението в селото, като отдал това на разселването на много лесковдолчани към различни части на България, главно в търсене на препитание.
В следващите години намаляването на жителите продължило, като около 60-те години спадът бил по-рязък и се свързвал с преселването на много лесковдолчани в Своге и по-конкретно кв. „Дренов“. С намаляването на броя на жителите Лесковдол започнал да се обезлюдява, особено в отдалечените махали, където оставали да живеят само по-възрастните хора.
Постоянното население на Лесковдол към септември 2024 година е 59 души по данни на ГРАО, като повечето жители живеят в махалите Попов кладенец, Вратница, Добролево бърдо, Свинове, Размерица, Селище и Кокелини бабки. След началото на пандемията от COVID-19 в Лесковдол се увеличил броят на регистрираните по настоящ адрес. Към септември 2024 година ГРАО отчита 107 души с настоящ адрес в селото, в сравнение със 70 към края на декември 2019 година.
Преброявания на населението в селото
| 1881 | 1888 | 1893 | 1900 | 1905 | 1910 | 1920 | 1926 | 1934 |
| 387 | 472 | 475 | 515 | 548 | 644 | 623 | 706 | 822 |
| 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 |
| 783 | 790 | 523 | 324 | 204 | 204 | 173 | 114 | 65 |
Домакинства
- 1860 г.: 44
- 1873 г.: 56
- 1900 г.: 86
- 1905 г.: 96
- 1910 г.: 97
- 1920 г.: 93
- 1940 г.: 146
- 1946 г.: 162
- 1986 г.: 255
- 2001 г.: 102
- 2011 г.: 61
- 2021 г.: 34
При подробно преброяване на махалите и населението в тях от 1940 година били изброени и домакинствата по махали. Техният брой е бил както следва:
Бальова сеч – 3
Бранището – 3
Ветренски дол – 1
Гащников рът – 2
Гребеньо – 2
Добреш – 2
Добролево бърдо – 3
Дрено – 2
Касово бърдо – 2
Кокелини бабки – 16
Ладомерица – 12
Лафчов ток – 4
Лешке – 2
Ливада – 8
Могилата – 8
Осичено бърдо – 9
Падината – 4
Пенето – 2
Попов кладенец – 10
Равнището – 4
Равно усое – 8
Радова ливада – 6
Размерица – 7
Селището – 1
Старца – 3
Махалите Стоевица, Свинове, Обретен, Попово лешке, Ливадище, Котлене, Горуня, Драганов ток, Джидовец и Пали градище НЕ фигурират в това преброяване, тъй като до октомври 1948 година те били част от село Редина.
Източници:
- Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, издателство на БАН, 1983. стр. 36
- Годишник на Народната библиотека в София за 1924/1925 година. София, Държавна печатница, 1926. стр. 208
- Главна дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 31 декември 1900 година. Окръг София. София, Държавна печатница, 1904. стр. 11
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1905 година. Кн. 9: Окръг София. София, Държавна печатница, 1911. стр. 9, 30, 31
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1910 година. Окръг София. София, Държавна печатница. стр. 9
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати по преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година. По общини и населени места. Окръг София. София, Държавна печатница, 1924. стр. 14
- Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 97, 101
- Динеков, Петър. София през 19. век до Освобождението на България // Материали за историята на София, кн.9. София, 1937. стр. 61
- Държавен архив-София, фонд 234, опис 1, архивна единица 390, лист 102
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 43, 44
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 30
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 35
- Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, архивна единица 1, лист 11
- Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 31, лист 450, 452, 453, 469
- Статистическо бюро на Българското Княжество. Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януарий 1881 година. София, печатница „Б. Зилбер“, 1890. стр. 438
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1037
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 16, архивна единица 22, лист 26
- https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/214351-pandemiyata-uvelichi-zhitelite-na-obshtinite-s-blizo-110
- https://www.grao.bg/tna/tadr2019.txt
- https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-09-2024_2.txt
- https://kade.si/#bgt1884=13/2610292.67/5309165.67/0
- https://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190