В документ от 16. век се дават бегли сведения за земеделието в онези времена в Лесковдол. Основни култури тогава били пшеницата, смесеното жито и ечемикът. Отглеждал се и коноп, като в селото имало също зеленчукови градини и кошери.
До Освобождението земеделието в Лесковдол било по-скоро второстепенно поради лошото първоначално местоположение на селото и недостига на земя. Именно недостигът на обработваеми площи била една от причините за разпръсване на селото в махали, което започнало още преди Освобождението. Построяването на ж.п. линията между София и Роман отворила възможност за бърз износ на стоки към столицата, което довело до масов дърводобив в района. Освободените площи пък, редом с навлезлите нови оръдия за обработване на земя, направили земеделието предпочитано пред животновъдството.
Към 1897 година в Лесковдол всички видове ниви (вкл. бостани, угари и орници) били разделени на 644 парчета, заемащи 2622,1 декара, като преобладавали нивите с площ между 10-20 и 20-80 декара. Ливадите били 1029,7 декара, раздробени на 378 парчета. Цялата земя, използвана за земеделски цели, купно била 3651,8 декара, като тя била разпределена на т.нар. „притежания“, които включвали в себе си по няколко парчета земя. Най-многобройни в Лесковдол били притежанията с 15 до 20 парчета, но имало и крупни стопани с притежания от по 1000 декара, раздробени на над 200 парчета. Някои от парчетата в землището на Лесковдол били собственост на хора от други села, като по същия начин лесковдолчани имали притежания например в стария купен център на село Редина.
В началото на 20. век в селото се сеели масово зърнени и фуражни култури. През 1905 година например от 1589,7 декара зърнени култури били добити над 183 000 кг. зърно и над 291 000 кг. слама. От засетите 739 декара фуражни култури пък били добити над 77 000 кг. производство. Имало и 301 декара угари.
При преброяване на стопанствата в селото през 30-те години на 20. век били изброени 134 стопанства, които обединени обработвали около 6500 декара, раздробени на близо 1600 парчета. По-голяма част от стопанствата били малки – между 30 и 50 декара обработваема площ. Земята се ползвала за ниви и зеленчукови градини, по-рядко за лозя. Имало и необработвани площи, както и пустеещи земи и близо 25 декара пасища. Естествените ливади заемали 1279 декара.
Основно отглежданите култури се меняли през годините. През 1940 години главно се гледали картофи – близо 100 000 килограма добив годишно – докато второстепенни били ръжта и овесът. През същата година нивите били 4000 декара, а зеленчуковите градини 12 декара. През земеделската 1942/1943 година се сеело повече овес и ръж, както и царевица за зърно, картофи, ечемик и малко коноп.
| Вид култура в декари | 1942/1943 земеделска година | 1944/1945 земеделска година | 1945/1946 земеделска година | 1946/1947 земеделска година | 1947/1948 земеделска година |
| пшеница | 157 | 213 | 237,5 | 314,6 | 273 |
| ръж и елда | 516,2 | 522 | 577 | ||
| ръж | 803,2 | 945,5 | |||
| смес | 20,5 | 2 | 27,5 | 45 | 70 |
| ечемик | 81 | 35,5 | 30 | 56,6 | 76,5 |
| просо | 550 | ||||
| овес | 604 | 215 | 207,6 | 288,5 | |
| царевица за зърно | 149,3 | 135,4 | 142,2 | 79,6 | 130 |
| коноп | 6,7 | 0,6 | 0,5 | ||
| фасул | 64 | 35,5 | 12,5 | 16,9 | 2,5 |
| картофи | 289,4 | 253,8 | 44,8 | 16,4 | 23,3 |
| зеле | 0,1 | 0,5 | |||
| лук | 0,1 | ||||
| пипер | 0,9 | 3,5 | |||
| домати | 2 | ||||
| люцерна | 8,5 | ||||
| други зеленчуци | 8,5 | 2,2 | 15,5 | 12,3 | 8,1 |
| естествени ливади | 1307,1 | 1302,5 | 1311,5 | 1182,8 | 1293,3 |
| орници | 1041,3 | 1502,1 | 1419,6 | 1008,2 | |
| угари | 120 |
Планинският характер на Лесковдол, пресеченият терен и разпокъсаността на нивите спъвали допълнителното развитие на земеделието. Нерядко се изсичали цели гори за освобождаване на площи за сеитба. Земята в селото не била достатъчна да изхрани жителите и затова тя се използвала постоянно, без да се оставят угари, а това водело до допълнителното изтощаване на и без това слабите почви. Поради тежките условия за земеделие през годините част от местните се изселвали към Северна България, където възможностите за земеделие и препитание били значително по-добри.
| Вид земеделски инвентар | 1947 | 1948 |
| орала | 58 | 61 |
| трупици | 80 | 78 |
| брани | 2 | 2 |
| веялки | 24 | 23 |
| ръчен триор | 1 | 1 |
| ръчни сламорезачки | 5 | |
| центрофуги за мед | 3 | 3 |
| центрофуги за масло | 25 | 21 |
| каруци с дървени оси | 49 | 49 |
| камион | 1 | 1 |
След 9 септември 1944 година и последвалата колективизация в Лесковдол били наложени наряди, което първоначално довело до изключително слаб добив. Например през 1948 година общо били засети едва 385 декара култури при наряд 1100. През следващите години добивът леко се повишавал, но имало и изключително слаби години, като 1953 година, когато нарядът бил изпълнен едва на 11%. Като основни култури се наложили ръжта, овесът, пшеницата и ечемикът, въпреки че картофи продължавали да се сеят. С времето нарядите довели до свръхизползване на вече изморените почви, а липсата на достатъчно естествено наторяване, повлияно от намаляването на животните в селото, допълнително утежнявало ситуацията. От 1963 година в Лесковдол пробно се сеел тютюн, заради благоприятните условия за неговото отглеждане.
През 70-те години в селото вече се отглеждали в по-големи количества различни зеленчуци и бобени култури, сред които фасул, домати, чушки, чесън и цвекло, а в по-малки зеле, краставици, тикви, кромид лук. За 1980 година най-отглежданите култури били овес, картофи, фасул и царевица за зърно, следвани от ръжта и ечемика. В малки количества имало насаждения от ягода, малини и грозде, а размера на обработваната земя бил близо 4000 декара, като цялата се намирала извън населените части. През 1984 година се обработвали 3500 декара, като най-отглеждани култури били, фасулът и царевицата за зърно. Към 1989 година обработваемата земя отново била близо 4000 декара, а изменение в количеството на отглежданите култури почти нямало.
| Вид култура в декари | 1979/1980 земеделска година | 1984/1985 земеделска година | 1985/1986 земеделска година | 1987 земеделска година |
| пшеница | 25 | 7 | ||
| ръж | 30,5 | 5 | 4 | 17 |
| ечемик | 31 | 8 | ||
| овес | 71 | 4 | ||
| царевица за зърно | 57,8 | 32 | 32 | 39 |
| фасул | 43,6 | 52 | 52 | 45 |
| картофи | 53,9 | 73 | 73 | 77 |
| зеле | 0,1 | 12 | ||
| лук | 17,6 | 3 | 3 | 2 |
| пипер | 3,8 | 6 | 6 | 6 |
| домати | 3 | 5 | 5 | 5 |
| зелен фасул | 11,1 | 14 | 14 | |
| други зеленчуци | 1,3 | 3 | 3 | 14 |
| тикви | 32 | |||
| краставици | 10 | |||
| тиквички | 1 | |||
| карфиол | 3 |
След идването на прехода и отпадането на нарядите земеделието в Лесковдол става изцяло за лични нужди, основно под формата на овощни и зеленчукови насаждения, които са почти изцяло съсредоточени в населените части.
Овощарство
Подемът на овощарството в Лесковдол започва около 60-те години на 20. век, като преди това в селото е имало основно местни сортове сливи и малък брой ябълкови, крушови и рядко черешови дръвчета.
| Вид овошка и брой дръвчета | 1942/1943 земеделска година | 1945/1946 земеделска година | 1946/1947 земеделска година | 1947/1948 земеделска година |
| слива | 60 | 23 | 142 | 14 |
| ябълка | 120 | 65 | 64 | 93 |
| орех | 27 | 111 | 36 | |
| круша | 50 | 37 | 122 | |
| череша и вишна | 6 | 10 | ||
| дюля | 6 | |||
| други | 42 |
Към средата на 60-те вече почти във всеки двор в селото имало засадени овошки, включително от нови видове и сортове. Срещали се и саморасли малки горички от джанка, круша, орехи и лешници.
При преброяване от 1968 година в Лесковдол били изброени 6 овощни лехи, което било най-малко от цялата община. Въпреки това овошките вече били 2560 броя при едва 728 дръвчета 10 години по-рано. През 1970 година Община Своге правила планове за целенасочено развитие на овощарството в региона чрез създаване на овощни градини, като в Лесковдол било планирано засаждане на 50 декара в махала Размерица, от които 20 декара круши, по 15 декара сливи и вишни и 500 броя орехови дървета. Проектът не бил осъществен, но за сметка на това през следващите години броят на самостоятелните плодовите дръвчета в Лесковдол рязко се увеличил, като най-много били сливовите, крушовите и ябълковите.
| Вид | 1947 година | 1957 година | 1971 година | 1980 година | 1988 година |
| ябълка | 93 | 205 | 1124 | 2137 | 2380 |
| круша | 122 | 217 | 1013 | 1861 | 2041 |
| дюля | 6 | 54 | 176 | 291 | |
| мушмула | 5 | 90 | 127 | ||
| слива | 14 | 284 | 2123 | 2681 | 3571 |
| кайсия | 17 | 49 | 90 | ||
| праскова | 76 | 272 | 323 | ||
| череша | 10 (+вишни) | 10 | 171 | 457 | 487 |
| вишна | 10 (+череши) | 12 | 171 | 313 | 408 |
| орех | 36 | 185 | 276 | 288 | |
| черница | |||||
| джанка | 2443 | 2236 | 2377 |
Източници:
- Генчев, Стоян Георгиева, Багра. Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, издателство на БАН, 1993. стр. 27
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Земледелческа статистика (посеви и реколта) за 1905 година. Кн. 2 – резултати по населени места. София, печатница на П. М. Базайтов, 1908. стр. 334, 335
- Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр. 70
- Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 97, 101, 136
- Дирекция на статистиката на Княжество България. Земледелческа статистика през 1897 година. Разпределение на земите по категории, притежания и парчета по населени места. София, Държавна печатница, 1903. стр. 132, 133, 428, 429, 618, 764
- Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земледелческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декември 1900. Кн. I -II. София, печатница „Т. Пеев“, 1906
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 7
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 55, 87
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 145
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 59, лист 76, 77, 78
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 60, лист 87, 88
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 111
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 29, 34, 131
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 195, 199
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 19, лист 27
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 52, лист 1, 2, 3
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 83, лист 7, 8, 9, 10, 11
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 84, лист 11
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 85, лист 48
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 86, лист 107, 108
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 88, лист 25 – 29
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1849, лист 4, 11
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2317, лист 14
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2491, лист 20, 30, 31
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 5, архивна единица 148, лист 144
- Централен държавен архив, фонд 210, опис 5, архивна единица 220, лист 114
- Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6013, лист 3
- Централен държавен архив, фонд 453К, опис 3, архивна единица 1120, лист 2, 3б
- Genç, Nevin. XVI. yüzyıl Sofya mufassal tahrir defteriʼnde Sofya Kazası. Eskişehir, 1988. стр. 581