Земеделие

В документ от 16. век се дават бегли сведения за земеделието в онези години в Лесковдол – основни култури тогава били пшеницата, смесеното жито и ечемикът. Отглеждал се и коноп, като в селото имало също зеленчукови градини и кошери.

До Освобождението земеделието в Лесковдол било по-скоро второстепенно поради лошото първоначално местоположение на селото и недостига на земя. Именно недостигът на обработваеми площи била една от причините за разпръсване на селото в махали, което като процес започнало още преди Освобождението. Построяването на ж.п. линията между София и Роман отворила възможност за бърз износ на стоки към столицата, което довело до масов дърводобив в района. Освободените площи пък, редом с навлезлите нови оръдия за обработване на земя, направили земеделието предпочитано пред животновъдството.

Към 1897 година в селото всички видове ниви (вкл. бостани, угари и орници) били разделени на 644 парчета, заемащи 2622,1 декара, като преобладавали нивите с площ между 10-20 и 20-80 декара. Ливадите пък били 1029,7 декара, раздробени на 378 парчета. Цялата земя, използвана със земеделски цели, купно била 3651,8 декара, като тя била разпределена на т.нар. „притежания“, които включвали в себе си няколко парчета земя. Най-многобройни в Лесковдол били притежанията с между 15 и 20 парчета, но имало и крупни стопани с притежания от по 1000 декара, раздробени на над 200 парчета. Някои от парчетата в землището на Лесковдол били собственост на хора от други села, като по същия начин лесковдолчани имали притежания например в стария купен център на село Редина.

В началото на 20. век в селото се сеели масово зърнени и фуражни култури. През 1905 година например от 1589,7 декара зърнени култури били добити над 183 000 кг. зърно и над 291 000 кг. слама. От засетите 739 декара фуражни култури пък били добити над 77 000 кг. производство. Имало и 301 декара угари.

При преброяване на стопанствата в селото през 30-те години на 20. век са изброени 134 стопанства, които обединени обработвали около 6500 декара, които били раздробени на близо 1600 парчета. По-голяма част от стопанствата били малки – между 30 и 50 декара обработваема площ. Земята пък се ползвала за ниви и зеленчукови градини, по-рядко за лозя. Имало и необработвани площи, както и пустеещи земи и близо 25 декара пасища. Естествените ливади пък заемали 1279 декара.

Основно отглежданите култури се меняли през годините – през 1940 години главно се гледали картофи – близо 100 000 килограма добив годишно, а второстепнни били ръжта и овесът. През същата година нивите били 4000 декара, а зеленчуковите градини 12 декара. През земеделската 1942/1943 година се сеело повече овес и ръж, както и царевица за зърно, картофи, ечемик и малко коноп.

Вид култура в декари1942/1943 земеделска година1944/1945
земеделска година
1945/1946 земеделска година1946/1947 земеделска година1947/1948 земеделска година
пшеница157213237,5314,6273
ръж и елда516,2522577
ръж803,2945,5
смес20,5227,54570
ечемик8135,53056,676,5
просо550
овес604215207,6288,5
царевица за зърно149,3135,4142,279,6130
коноп6,70,60,5
фасул6435,512,516,92,5
картофи289,4253,844,816,423,3
зеле0,10,5
лук0,1
пипер0,93,5
домати2
люцерна8,5
други зеленчуци8,52,215,512,38,1
естествени ливади1307,11302,51311,51182,81293,3
орници1041,31502,11419,61008,2
угари120

Планинският характер на Лесковдол, пресеченият терен и разпокъсаността на нивите спъвали допълнителното развитие на земеделието. Нерядко се изсичали цели гори за освобождаване на площи за сеитба. Тъй като земята била недостатъчна да изхрани жителите тя се използвала постоянно, без да се оставят угари, а това водело до допълнителното изтощаване на и без това слабите почви. Поради тежките условия за земеделие през годините част от местните се изселвали към Северна България, където възможностите за земеделие и препитание били значително по-добри.

Вид земеделски инвентар19471948
орала5861
трупици8078
брани22
веялки2423
ръчен триор11
ръчни сламорезачки5
центрофуги за мед33
центрофуги за масло2521
каруци с дървени оси4949
камион11

След 9 септември 1944 година и последвалата колективизация в Лесковдол били наложени наряди, което първоначално довело до изключително слаб добив. Например през 1948 година общо са засети едва 385 декара култури при наряд 1100. През следващите години добивът леко се повишава, но има и изключително слаби години, като например 1953 година, когато нарядът е изпълнен едва на 11%. Като основни култури се налагат ръжта, овесът, пшеницата и ечемикът, въпреки че картофи продължават да се сеят. Нарядите водят до свръхизползване на вече изморените почви, а липсата на достатъчно естествено наторяване, повлияно от намаляването на животните в селото, допълнително утежнявало ситуацията. От 1963 година в Лесковдол пробно се засявал тютюн, поради благоприятните условия за неговото отглеждане.

През 70-те години в селото вече се отглеждат в по-големи количества различни зеленчуци и бобени култури, сред които фасул, домати, чушки, чесън и цвекло, а в по-малки зеле, краставици, тикви, кромид лук. За 1980 година най-отглежданите култури са овес, картофи, фасул и царевица за зърно, следвани от ръжта и ечемика. В малки количества имало насаждения от ягода, малини и грозде, а размера на обработваната земя бил близо 4000 декара, като цялата се намирала извън населените части. През 1984 година се обработвали 3500 декара, като трите най-отглеждани култури с били, фасулът и царевицата за зърно. Към 1989 година обработваемата земя отново била близо 4000 декара, а изменение в количеството на отглежданите култури почти нямало.

Вид култура в декари1979/1980 земеделска година1984/1985
земеделска година
1985/1986 земеделска година1987 земеделска година
пшеница257
ръж30,55417
ечемик318
овес714
царевица за зърно57,8323239
фасул43,6525245
картофи53,9737377
зеле0,112
лук17,6332
пипер3,8666
домати3555
зелен фасул11,11414
други зеленчуци1,33314
тикви32
краставици10
тиквички1
карфиол3

След идването на прехода и отпадането на нарядите земеделието в Лесковдол става изцяло за лични нужди, основно под формата на овощни и зеленчукови насаждения, които са почти изцяло съсредоточени в населените части.

A garden in Radova livada district, Leskovdol, Bulgaria.
Домашна градина в махала Радова ливада

Овощарство


Подемът на овощарството в Лесковдол започва около 60-те години на 20. век, като преди това в селото е имало основно местни сортове сливи и малък брой ябълкови, крушови и рядко черешови дръвчета.

Вид овошка и брой дръвчета1942/1943 земеделска година1945/1946
земеделска година
1946/1947 земеделска година1947/1948 земеделска година
слива602314214
ябълка120656493
орех2711136
круша5037122
череша и вишна610
дюля6
други42

Към средата на 60-те вече почти във всеки двор в селото имало засадени овошки, включително от нови видове и сортове. Срещали се и саморасли малки горички от джанка, круша, орехи и лешници.

При преброяване от 1968 година в Лесковдол били изброени 6 овощни градини, което било най-малко от цялата община. Овошките били 2560 броя, при едва 728 дръвчета 10 години по-рано. През 1970 година Община Своге правила планове за целенасочено развитие на овощарството в региона чрез създаване на овощни градини, като в Лесковдол било планиране засаждане на 50 декара в махала Размерица, от които 20 декара круши, по 15 декара сливи и вишни и 500 броя орехови дървета. Проектът не бил осъществен, но за сметка на това през следващите години броят на самостоятелните плодовите дръвчета в Лесковдол рязко се увеличил, като най-много били сливовите, крушовите и ябълковите.

Вид 1947 година1957 година1971 година1980 година1988 година
ябълка93205112421372380
круша122217101318612041
дюля654176291
мушмула590127
слива14284212326813571
кайсия174990
праскова76272323
череша10 (+вишни)10171457487
вишна10 (+череши)12171313408
орех36185276288
черница
джанка244322362377

Източници:

  • Генчев, Стоян Георгиева, Багра. Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, издателство на БАН, 1993. стр. 27
  • Главна дирекция на статистиката на Царство България. Земледелческа статистика (посеви и реколта) за 1905 година. Кн. 2 – резултати по населени места. София, печатница на П. М. Базайтов, 1908. стр. 334, 335
  • Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр. 70
  • Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 97, 101, 136
  • Дирекция на статистиката на Княжество България. Земледелческа статистика през 1897 година. Разпределение на земите по категории, притежания и парчета по населени места. София, Държавна печатница, 1903. стр. 132, 133, 428, 429, 618, 764
  • Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земледелческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декември 1900. Кн. I -II. София, печатница „Т. Пеев“, 1906
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 7
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 55, 87
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 145
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 59, лист 76, 77, 78
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 60, лист 87, 88
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 111
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 29, 34, 131
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 195, 199
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 19, лист 27
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 52, лист 1, 2, 3
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 83, лист 7, 8, 9, 10, 11
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 84, лист 11
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 85, лист 48
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 86, лист 107, 108
  • Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 88, лист 25 – 29
  • Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1849, лист 4, 11
  • Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2317, лист 14
  • Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2491, лист 20, 30, 31
  • Централен държавен архив, фонд 210, опис 5, архивна единица 148, лист 144
  • Централен държавен архив, фонд 210, опис 5, архивна единица 220, лист 114
  • Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6013, лист 3
  • Централен държавен архив, фонд 453К, опис 3, архивна единица 1120, лист 2, 3б
  • Genç, Nevin. XVI. yüzyıl Sofya mufassal tahrir defteriʼnde Sofya Kazası. Eskişehir, 1988. стр. 581