Защитени територии

Днес част от северозападното землище на Лесковдол е под закрилата на защитената местност „Трескавец“. Историята около нейното създаване е изключително интересна.

Всичко започнало на 26 август 1929 година, когато районът на гара Бов е залят от 5-6 метрова вълна от придошлата река Трескавец, която влачела със себе си каменни блокове и вековни дървета. Потопът тогава отнася кофражът на строящо се разширение на ж.п. мост, което струвало близо 500,000 лева, като по описанието на бовския кмет с камъните и отломките, довлечени от реката, можело да се напълнят 10,000 влака с по 15 вагона всеки.

На 21 юни 1933 година бедствието в района на гара Бов се повтаря, като отново след по-силен дъжд Трескавец изпълва всички пресъхнали дерета и завлича със себе си дървета, баражи, воденици, къщи и добитък. Трясъкът от влачените грамадни камъни се чувал на километри разстояние. При вливането на Трескавец в Искъра се създало езеро с дължина около километър, широко 300 метра и дълбоко 7-8 метра. С остри писма Софийската окръжна постоянна комисия и кметът на Бов настояват незабавно да се обяви целият водосбор на река Трескавец за строгоохранителен периметър, като това щяло да позволи целенасочени и бързи залесителни работи, които да спрат пороищата.

С постановление от 12 април 1934 година министърът на земеделието и горите обявява 4 охранителни и 8 строгоохранителни периметъра с обща площ 11,513 декара. В периметрите били забранени пашата и дърводобивът, и почти напълно забранена земеделската дейност, като това довело до недоволство и притеснение у местните.

Map of the Izdrimets protected area, included in the larger Treskavets reserve, north of Leskovdol, Bulgaria.
Границите на периметър „Издримец“ над Лесковдол.
Източник: ЦДА, фонд 8к, опис 1, а.е. 487

Един от бъдещите периметри бил „Издримец“, в който попадали 2520 декара от землището на Лесковдол, основно поречията на реките Дедов дол, Три кладенци, Кален дол и Метльова падина, както и местността Темирово бърдо. В обхванатия район били едни от най-плодородните земи на селото, както и главните пасища. Потърпевши били близо 40 семейства от Лесковдол, които живеели, обработвали земя или пасели животните си в района, и чието препитание щяло да стане невъзможно. Те, заедно с голяма част от останалите стопани на земи в бъдещите периметри, оспорвали решението на министъра и през ноември 1935 година границите на периметрите били частично променени, а всички обявени периметри станали известни с названието „Трескавец“.

Section of a map of the Dedova niva district in Leskovdol, Bulgaria.
Скица на местността Дедова нива и земеделски земи на лесковдолчани там
Източник: Държавен архив-София, фонд 1226, опис 1, а.е. 9, л. 22

След финалното одобрение на периметъра „Трескавец“ близо 1600 декара от землището на Лесковдол попадали в него, от които 220 декара ниви, 150 декара ливади, 800 декара частни гори и 450 декара пасища. Земеделието било позволено на местните до бъдещо отчуждаване или заменяне на земите им. Няколкото семейства, които живеели в района на периметъра, били принудени да се изселят, като това станало през 1942 година. Още с обявяването на стогоохранителните периметри започва масово залесяване и изграждане на баражи, като в лесковдолското землище това се случва особено в района на реките Дедов дол, Кален дол, Метльова падина и Три кладенци – все притоци на Трескавец, тръгващи от западното и югозападното подножие на връх Издремец. Дейностите продължават с години, като за защитаване на периметъра през август 1973 година градският съвет на Своге приема решение да се предложи обявяването на района за природозащитен обект. Това се случва на 17 ноември 1975 година, като до ден-днешен голяма част от поречието на Трескавец, в границите от 1935 година, е обявено за защитена местност. Днес тя обхваща части от землищата на селата Бов, Лесковдол и Желен.

Натура 2000


След 2007 година северната, северозападната и североизточната части от землището на Лесковдол попадат в защитената по Натура 2000 зона „Искърски пролом – Ржана“. Цел е опазване на растителните местообитания и популации от дъб, габър, цер, както и на различни видове сухи треви и храсти. Защитената зона включва части от някои махали, като например Лешке, Вратнѝца, Кокелини бабки, Средно бърдо, Равно усое и други. В обхванатите от зоната райони в землището на Лесковдол са открити следните местообитания, обект на защита:

  • букови гори от типа Lusulo-Fagetum – малко находище в северното подножие на връх Издремец, на границата със землището на Бов, и друго в подножието на връх Лиляка.
  • букови гори от типа Asperulo-Fagetum – големи и гъсти находища в източната и североизточната части от землището. По-малки, но компактни популации в северозападната и северната части, които същевременно са обхванати и от защитената зона „Трескавец“, в частта ѝ попадаща в землището на Лесковдол.
  • дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum – малобройно находище в близост до махалите Равно усое и Кокелини бабки. Допълнителни находища в крайната северозападна и североизточна части на землището.
  • мизийски букови гори – малко компактно находище в крайната североизточна част на землището.
  • неблагоустроени пещерипещера Меча дупка, наричана още Танкосерска заради близостта си до връх Танкосер.
  • планински сенокосни ливади – главно в района на местностите Припор, Ветрен, Дупките, Локвата, както и в крайните северни части на землището. Има малка защитена площ, която се намира непосредствено над махала Кокелини бабки, както и по-голямо находище в подножието на връх Старо пладнище.
  • Старопланински бялборови гори – средноголямо находище над махала Равно усое, гъсто находище в и около местносите Дупките, Локвата, Припор, както и над махалите Средно бърдо и Лешке.
  • силикатни сипеи от планинския до снежиния пояс – малко местообитание на север от местността Баин камък.
  • скална растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii – едно местообитание в местността Берилова воденица и друго на юг от местността Ветренски дол.
  • смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове – по едно малко находище в северозападната и североизточната част от землището, както и в местностите Берилова воденица и Ветренски дол.
  • хазмофитна растителност по силикатни скални склонове – малко местообитание на юг от местността Берилова воденица.

Освен защитените зони за растителни видове, някои части от землището на Лесковдол са описани като подходящи или оптимални за развитието на популации от следните защитени животински видове:

  • алпийска розалия – отлични условия за развитие са открити по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол и Късѝ дол, а също и в района на махалите Селище, Равнището, Падѝната, Размерица, Средно бърдо, Свинове, Пали градище, Кокелини бабки, Вратнѝца, Радова ливада. Добри условия за развитие има най-вече в южните, югоизточните и северните части на землището.
  • бисерна мида – има слаб потенциал за развитие на местообитания във всички течащи реки на територията на селото.
  • бръмбар рогач – отлични условия са открити на места най-вече в южните и югоизточните части от землището, както и по поречието на Рединска река. Добри условия за развитие са намерени в районите на махалите Попов кладенец, Дрено, Свинове, Селище.
  • буков сечко – отлични условия са открити основно в южните и югоизточните части от землището. Добри условия за развитие има в района на махалите Кокелини бабки, Средно бърдо, Лешке, Вратнѝца, както и в северозападните, североизточните и източните зони на землището.
  • вълк – южните, югоизточните, западните и североизточните територии от землището са подходящи за развитието на вида.
  • жълтокоремна бумка – пригодни до оптимални условия за потенциално разпространение на вида са открити около връх Старо пладнище, връх Лиляка и местността Ветрен.
  • обикновен сечко – добри до отлични условия за развитие на вида са открити по долното поречие на Рединска река, в района на махалите Обретен, Попово лешке и Стоевица.
  • прилеп – някои прилепи, които са защитени по Натура 2000, са показали средна пригодност към места и зони от високата част на землището, предимно около извори на реки в северните, североизточните и източните райони. Става дума за видовете: голям подковонос, дългоух нощник, малък подковонос, остроух нощник, трицветен нощник и широкоух прилеп.
  • ручеен рак – потенциални местообитания са всички течащи реки по територията на селото.
  • тигров молец на Джърси (Euplagia quadripunctaria) – добри условия по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол, както и в местността Село и района на махалите Свинове, Вратнѝца, Ливада, Размерица.
  • южен гребенест тритон – пригодни и оптимални условия за потенциално разпространение на вида има в района на връх Старо пладнище, както и в местностите Берилова воденица, Дупките, Припор, Локвата.

Източници: