Защитени територии

Днес част от северозападното землище на Лесковдол е под закрилата на защитената местност „Трескавец“. Историята около нейното създаване е изключително интересна.

Всичко започва на 26 август 1929 година, когато районът на гара Бов е залят от пет–шестметрова вълна от придошлата река Трескавец, която влачи със себе си каменни блокове и вековни дървета. Потопът тогава отнася кофража на строящо се разширение на ж.п. мост, което струва близо 500 000 лева, като по описанието на бовския кмет с камъните и отломките, довлечени от реката, могат да се напълнят 10 000 влака с по 15 вагона всеки.

На 21 юни 1933 година бедствието в района на гара Бов се повтаря, като отново след по-силен дъжд Трескавец изпълва всички пресъхнали дерета и завлича със себе си дървета, баражи, воденици, къщи и добитък. Трясъкът от влачените грамадни камъни се чува на километри разстояние. При вливането на Трескавец в Искъра се образува езеро с дължина около километър, широко 300 метра и дълбоко 7–8 метра. С остри писма до различни институции Софийската окръжна постоянна комисия и кметът на Бов настояват незабавно да се обяви целият водосбор на река Трескавец за строго охранителен периметър, като това би позволило целенасочени и бързи залесителни работи, които да спрат пороищата.

С постановление от 12 април 1934 година министърът на земеделието и горите обявява 4 охранителни и 8 строго охранителни периметъра с обща площ 11 513 декара. В периметрите са забранени пашата и дърводобивът, както и почти напълно забранена земеделската дейност, като това довежда до недоволство и притеснение у местните.

Map of the Izdrimets protected area, included in the larger Treskavets reserve, north of Leskovdol, Bulgaria.
Границите на периметър „Издримец“ над Лесковдол.
Източник: Централен държавен архив

Един от бъдещите периметри е „Издримец“, в който попадат 2520 декара от землището на Лесковдол, основно поречията на реките Дедов дол, Три кладенци, Кален дол и Метльова падина, както и местността Темирово бърдо. В обхванатия район се намират едни от най-плодородните земи на селото, както и главните пасища. Потърпевши са близо 40 семейства от Лесковдол, които живеят, обработват земя или пасат животните си в района и чието препитание би станало невъзможно. Те, заедно с голяма част от останалите стопани на земи в бъдещите периметри, оспорват решението на министъра и през ноември 1935 година границите на периметрите са частично променени, а всички обявени охранителни периметри стават известни с названието „Трескавец“.

Section of a map of the Dedova niva district in Leskovdol, Bulgaria.
Скица на местността Дедова нива и земеделски земи на лесковдолчани там
Източник: Държавен архив – София

След финалното одобрение на периметъра „Трескавец“ близо 1600 декара от землището на Лесковдол попадат в него, от които 220 декара ниви, 150 декара ливади, 800 декара частни гори и 450 декара пасища. Земеделието е позволено на местните до бъдещо отчуждаване или заменяне на земите им. Няколкото семейства, които живеят в района на периметъра, са принудени да се изселят, като това става през 1942 година. Още с обявяването на строго охранителните периметри започва масово залесяване и изграждане на баражи, като в лесковдолското землище това се случва в района на реките Дедов дол, Кален дол, Метльова падина и Три кладенци – все притоци на Трескавец, извиращи от западното и югозападното подножие на връх Издремец. Строително-залесителните дейности продължават години, като за защитаване на периметъра през август 1973 година Градският съвет на Своге приема решение да се предложи обявяването на района за природозащитен обект. Това се случва на 17 ноември 1975 година, като до ден–днешен голяма част от поречието на Трескавец, в границите от 1935 година, е обявено за защитена местност. Днес тя обхваща части от землищата на селата Бов, Лесковдол и Желен.

Натура 2000

След 2007 година северната, северозападната и североизточната част от землището на Лесковдол попадат в защитената по Натура 2000 зона „Искърски пролом – Ржана“. Териториите са включени с цел опазване на растителните местообитания и популации от дъб, габър, цер, както и на различни видове сухи треви и храсти. Защитената зона включва части от някои махали като например Лешке, Вратница, Кокелини бабки, Средно бърдо, Равно усое и други. В обхванатите от зоната райони в землището на Лесковдол са открити следните местообитания, обект на защита:

  • букови гори от типа Lusulo-Fagetum – малко находище в северното подножие на връх Издремец, на границата със землището на Бов, и друго в подножието на връх Лиляка;
  • букови гори от типа Asperulo-Fagetum – големи и гъсти находища в източната и североизточната част от землището. По-малки, но компактни популации в северозападната и северната част, които същевременно са обхванати и от защитената зона „Трескавец“, попадаща частично в землището на Лесковдол;
  • дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum – малобройно находище в близост до махалите Равно усое и Кокелини бабки. Допълнителни находища в крайната северозападна и североизточна части на землището;
  • мизийски букови гори – малко, но компактно находище в крайната североизточна част на землището;
  • неблагоустроени пещери – пещера Меча дупка, наричана още Танкосерска заради близостта си до връх Танкосер;
  • планински сенокосни ливади – главно в района на местностите Припор, Ветрен, Дупките, Локвата, както и в крайните северни части на землището. Има малка защитена площ, която се намира непосредствено над махала Кокелини бабки, както и по-голямо находище в подножието на връх Старо пладнище;
  • Старопланински бялборови гори – средноголямо находище над махала Равно усое, гъсто находище в и около местносите Дупките, Локвата, Припор, както и над махалите Средно бърдо и Лешке;
  • силикатни сипеи от планинския до снежния пояс – малко местообитание на север от местността Баин камък;
  • скална растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii – едно местообитание в местността Берилова воденица и друго на юг от местността Ветренски дол;
  • смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове – по едно малко находище в северозападната и североизточната част от землището, както и в местностите Берилова воденица и Ветренски дол;
  • хазмофитна растителност по силикатни скални склонове – малко местообитание на юг от местността Берилова воденица.
A pine forest north of Leskovdol, Bulgaria.
Nearby Lilyaka peak, north of Leskovdol, Bulgaria.
Вляво: местността Ветрен
Вдясно: бялборови гори в местността Локвата
И двете местности са защитени местообитания по Натура 2000

Освен защитените зони за растителни видове някои части от землището на Лесковдол са описани като подходящи или оптимални за развитието на популации от следните защитени животински видове:

  • алпийска розалия – отлични условия за развитие са открити по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол и Къси дол, а също и в района на махалите Селище, Равнището, Падината, Размерица, Средно бърдо, Свинове, Пали градище, Кокелини бабки, Вратница, Радова ливада. Добри условия за развитие има най-вече в южните, югоизточните и северните части на землището;
  • бисерна мида – има слаб потенциал за развитие на местообитания във всички течащи реки на територията на селото;
  • бръмбар рогач – отлични условия са открити на места най-вече в южните и югоизточните части от землището, както и по поречието на Рединска река. Добри условия за развитие са намерени в районите на махалите Попов кладенец, Дрено, Свинове, Селище;
  • буков сечко – отлични условия са открити главно в южните и югоизточните части от землището. Добри условия за развитие има в района на махалите Кокелини бабки, Средно бърдо, Лешке, Вратница, както и в северозападните, североизточните и източните зони на землището;
  • вълк – южните, югоизточните, западните и североизточните територии от землището са подходящи за развитието на вида;
  • жълтокоремна бумка – пригодни до оптимални условия за потенциално разпространение на вида са открити около връх Старо пладнище, връх Лиляка и местността Ветрен;
  • обикновен сечко – добри до отлични условия за развитие на вида са открити по долното поречие на Рединска река, в района на махалите Обретен, Попово лешке и Стоевица;
  • прилеп – някои прилепи, които са защитени по Натура 2000, са показали средна пригодност към места и зони от високата част на землището, предимно около извори на реки в северните, североизточните и източните райони. Става дума за видовете: голям подковонос, дългоух нощник, малък подковонос, остроух нощник, трицветен нощник и широкоух прилеп;
  • ручеен рак – потенциални местообитания са всички течащи реки по територията на селото;
  • тигров молец на Джърси (Euplagia quadripunctaria) – добри условия по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол, както и в местността Село и района на махалите Свинове, Вратница, Ливада, Размерица;
  • южен гребенест тритон – пригодни и оптимални условия за потенциално разпространение на вида има в района на връх Старо пладнище, както и в местностите Берилова воденица, Дупките, Припор, Локвата.

Източници: