Землището на Лесковдол е наситено с естествени извори, които били използвани от местните още от заселването си в тези земи, а поради планинския и горист характер на района хората тук не изпитвали недостиг на вода. В миналото махалите се оформяли в близост до естествените плитки, оттичащи се извори, като всяка махала в селото разполагала със свой собствен водоизточник.
Първоначално изворите се ползвали без благоустрояване, като впоследствие били укрепвани и ограждани с камъни, а около тях хората струпвали вършини и трънаци, за да ги предпазят от добитъка. До домовете водата стигала с къси наземни водопроводи, най-често правени от издълбани цели стволове на букови дървета. Стволовете се нареждали един след друг, като естественият наклон на терена спомагал водата да стига до големи дървени корита в близост до къщите, където се съхранявала, а малка част от нея се оттичала във вада, от която се напоявали градините. По сходен метод били изграждани водопроводи при кошарите, които се намирали високо над селото.
Между 1906 и 1907 година Софийската окръжна постоянна комисия построява една чешма в Лесковдол.
Следващи действия по каптиране на изворите в селото са предприети едва през 1931 година. Тогава Окръжната кооперативна водоснабдителна служба изразходвала 66,600 лева и положила общо 73 метра водопровод, по който с метални тръби от недалечни водоизточници се захранвали 4 новоизградени чешми в различни части на селото. Дебитът бил 0,300 литра/секунда. За построяването на чешмите били изкопани 281 кубични метра почва, направени 50 кубични метра суха зидария и дренажи, 30 квадратни метра циментова мазилка и използвани 12 кубични метра бетон.
През 1932 година в Лесковдол били направени каптаж и една чешма с водопой. Преди построяването на чешмите цялото население на селото черпело вода от кладенци или пиело директно от реките. След построяването на чешмите 212 жители черпели вода от тях, а останалите 633 жители пиели вода от кладенци.
През 1940 година в селото били построени нови две чешми с водопойни корита за добитъка – една в местността Червената вода и друга в местността Студения преслап. Година по-късно била изградена и чешма-водопой в махала Касово бърдо, а през 1946 година в селото е построена още една чешма.
Водоснабдителна мрежа
В доклад от 1959 година на Община Своге се говори за пълна липса на план за водоснабдяване на Лесковдол, като е посочено, че жителите все още пиели вода от изворите и реката, а наличните каптажи били неоградени. Цялостна водоснабдителна мрежа започнала да се изгражда значително късно и много бавно.
Първите стъпки били предприети през 1961 година с работа по изграждане на водопровод в централната част, преди всичко за основното училище, учениците от което още пиели вода от река Рединска. Година по-късно започнал първи етап от строежа на водопровод в махала Попов кладенец. И двата проекта са завършени през 1963 година, като същевременно из селото били изградени нови 4 чешми.
Работата по водоснабдителната мрежа продължавала през следващите години със строежа на водопроводи в махалите Размерица, Добролево бърдо, Свинове, Драганов ток и Равно усое, както и на каптажи в махалите Попово лешке, Котлене и Селище, а също и в местността Вировете.
Изграждането на цялата мрежа ставало на ръка, без проекти и изцяло с доброволен труд от местните. Съоръженията пък невинаги отговаряли на техническите изисквания. Обикновено каптираните източници били свързвали към водопроводната мрежа без изграждане на резервоари или хлораторни помещения, като това било практика цялостно в общината, поради нецентралния характер на водоснабдяването. Дебитът на повечето източници в Лесковдол бил малък, като например средното количество подавана вода в централната част на селото било 0,300 литра/секунда.
Сложният планински релеф, разпръснатостта на махалите и малките дебити на изворите създавали затруднения и забавяли изграждането на всички набелязани водопроводи. Пример за това е махала Добролево бърдо, където било предвидено строителството да започне през 1969 година, но към 1978 година още не било завършено цялостно. Работата по водопровода за махала Осичено бърдо пък, който бил планиран за 1974 година, започнала 11 години по-късно – през 1985 година.
В наши дни водоснабдяването в Лесковдол е изцяло нецентрално и от местни каптажи, а мрежата, в голямата си част, е остаряла и в лошо състояние. Поради планинския и силно разпръснат характер на селото, както и прекалено малкия брой жители, тук никога не е било планирано изграждане на канализация.
Източници:
- Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, издателство на БАН, 1983. стр. 37, 38, 39
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 20, лист 20
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 4, лист 142
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 270, 271
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 6, лист 83, 176
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 192
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 57
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 3, лист 95
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 18, лист 121
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 7, лист 35
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 13, лист 317
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 17, лист 265, 275
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 27, лист 529
- Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 33, лист 437
- Държавен архив-София, фонд 747К, опис 1, архивна единица 1, лист 16
- Държавен архив-София, фонд 747К, опис 1, архивна единица 2, лист 35
- Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия по деятелността ѝ за времето от 1 септември миналата 1906 година до 1 септември текущата 1907 година. София, печатница „Знаме“, 1907. стр. 5, 6, 7
- Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия по деятелността ѝ за времето от 1 януарий 1931 до 31 декемврий 1931 година. Част 1. София, печатница „Надежда“, 1931. виж Приложение „Сведения за извършените строителни водопроводни работи в Софийски окръг от водоснабдителната служба през 1931 година“
- Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия по деятелността ѝ за времето от 1 януарий 1932 до 31 декемврий 1932 година. София, печатница „П. Глушков“, 1933. стр. 84
- Цветков, Любомир. Водоснабдяването и здравното състояние на населението на селищата в Софийско. София, печатница „Б. А. Кожухаров“, 1937. стр. 18, 23
- https://www.svoge.bg/wp-content/plugins/download-attachments/includes/download.php?id=32315 стр. 39