Допреди Освобождението, а и след него начинът на живот в селото е значително еднотипен, като съществени промени настъпват едва след началото на 20. век.
Устройство на селото
Лесковдол – както повечето колибарски селища в региона – е от разпръснат тип и в периода около Освобождението, а и след това е разделен на т.нар. „държави“. Те се състоят от къща или колиба, заобиколена от необходимите ѝ селскостопански постройки – кошара, плевня, яхър, обор и гумно, наричано тук ток. Рядко се виждали повече от 2 – 3 къщи групирани наедно. Именно тези „държави“ с времето дават началото на днешните махали.
Устройство на жилищата
В първоначалния си вид къщите, наричани колиби, са прости по устройство, ниски и четиристенни, без неправилни форми. Те са плетени с пръти и измазани с кал и пръст, разделени на 2 – 3 отделения, като в средата се намира огнището. Едно от отделенията е стаята, наричана тук одая, която се отоплява от ламаринена печка. Срещат се също жилища тип землянка или вкопан тип, т.е. със стаи под земята. Към края на 19. век те вече са единични бройки.
Вратите на колибите са ниски и направени от дъски, обикновено букови или дъбови. Прозорците са малки и тесни, по два на стая, рядко три. Помещенията са влажни и вътре трудно проникват слънце и въздух. Подът на жилищата е отъпкана пръст, като на него се и спи. През зимата помещенията обикновено са задимени от пушека, който трудно излиза от прозорците.
Покривите на сградите са покрити със слама, но също и със стъбла от ръж, царевица, жито. По изключение се срещат и покриви с каменни плочи, като в годините след Освобождението техният брой е вече почти равен с този на постройките, покрити със сламени покриви. За каменните плочи е използвана мека скала от района.
С времето в Лесковдол започват да се строят по-стабилни и големи къщи, включително двуетажни, каквито вече се появяват в селото към края на 19. век.
Автор: Любомир Динев
Препитание
Основно препитание на населението са земеделието и животновъдството. Всяко семейство има по ограничен брой животни, най-често овце и кози. Воловете и кравите са впрягани за обработване на нивите с помощта на дървено рало, като след време навлиза и металното рало, наричано трупица. Воловете са използвани и за транспорт на стоки чрез каруци – т.нар. кираджийство, което се е упражнява в селото до 40-те години на 20. век.
Торът от животните се събира на едно място и пролетно или есенно време се разпръсква, основно по площите с картофи, коноп и царевица. Кожите на някои от животните се използват за направа на дрехи и обувки: опинци, кожуси, калпаци, върви за навои, колани и други.
Обработваемите земеделски площи обикновено се намират непосредствено до колибите, а по-големите зеленчукови лехи се разполагат край реки, потоци или вади. По икономически причини населението се храни повече с растителна отколкото с месна храна, което обуславя голямата важност на зеленчуковите градини.
С идването на 20. век и навлизането на нови оръдия на труда животновъдството постепенно отстъпва място на земеделието по важност.
Прехрана
При обиколки в Голема планина, включително минавайки през Лесковдол, много автори отбелязват мизерията, оскъдицата и бедността в района, които те отдават на непристъпния терен и бедните почви. Това се потвърждава и от свидетелства на местните, като недоимъкът продължава и след първите десетилетия на 20. век.
Често през пролетта местните са принудени да търсят жито в полските села, тъй като храната, получена от собствените им ниви, не е достатъчна. За меленето на жито, овес, царевица, ръж и други се ползват водениците в селото, но също и тези в съседни села.
Дори до средата на миналия век яйца и месо се употребяват рядко поради недоимък и всичко това се отразява и на здравословното състояние на местните.
Силно разпространена е употребата на спиртни напитки, сред които основно вино и ракия с различен процент алкохол. Пушенето е повсеместно, като то става с чибучка или дървена лула, впоследствие изместени от купешки цигари.
Ястия
Типични ястия за селото са:
- триеницата – каша от коприва, запечена с брашно;
- покъркло – чревца, месо от главата на прасето и дробчета, запържени с лук и чушка;
- месник – ситно нарязано свинско месо, изпържено, смесено с царевично брашно и оставено да заври.
Основни храни са сирене, хляб – печен на подница, мляко, извара, картофи, боб, качамак, месо по празниците.
Вода
Водата за пиене, хигиенни нужди и поливане се черпи изцяло от реките, като каптирането на извори и изграждането на чешми започва една през 30-те години на 20. век.
Източници:
- Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, издателство на СУ, 1943. стр. 80, 81, 82 и таблица IV, снимка 11
- Дичева, Виолета. Лесковдол – приливи на незабрава. София, рекламна агенция „Очи“, 2023. стр. 27, 28, 29, 39
- Държавен архив – София, ЧП473, архивна единица 1, лист 1, 2, 3
- Костов, Стефан. Петева, Евдокия. Селски бит и изкуство в Софийско. София, 1935. стр. 106, 107
- Кънчов, Васил Иванов. Нещо за моя роден край. Враца, издателство „Плакра“, 1996. стр. 39, 40
- Локално непълно теренно етнографско изследване – Традиционно облекло и тъкани в село Лесковдол на Силвия Величкова
- Отчет на Софийската окръжна постоянна комисия по деятелността ѝ за времето от 1 януарий 1931 до 31 декемврий 1931 година. Част 1. София, печатница „Надежда“, 1931. виж Приложение „Сведения за извършените строителни водопроводни работи в Софийски окръг от водоснабдителната служба през 1931 година“
- Сведения от местни жители
- Статистическо бюро на Българското Княжество. Резултати от преброяване на сградите, които служат за живеене в Княжество България на 1 януарий 1893 година. София, Държавна печатница, 1894. стр. 135, 136, 364, 365
- Тошев, Андрей. Някогашните мои екскурзии. // сп. „Българска мисъл“, год.15, кн.1, София, 1940. стр. 96, 97
- Цветков, Любомир. Водоснабдяването и здравното състояние на населението на селищата в Софийско. София, печатница „Б. А. Кожухаров“, 1937. стр. 18, 23